Обичайте своите тлъстинки!

Омразните мазнини помагат да живеем

Мазнините са орган с много таланти. Те влияят върху настроението и поведението. Дирижират способността да заченем дете. Укрепват защитата срещу микроби, твърди английският изследовател д-р Симон Копак. Тлъстинките са и енергиен резерв за “лоши дни”. Мека и уютна люлка: за вътрешните органи, срещу ударите в петите и пръстите.
Милост към най-омразния и безмилостно гонен орган поиска Копак по Би Би Си. Защо?
Мазнините в нашето тяло изобщо не приличат на другите органи. Те са разпръснати в много различни депа: под кожата, като обвивка на вътрешните органи и на лимфните възли, край кръста. Възглавнички са за ставите, подложки за очните ябълки. Те обаче изпълняват и особени задачи, казва ученият. Балансьор са например за всеки приход и разход на енергия. Децата, родени с рядка болест, при която не могат да натрупват мазнини, са мършави и вечно гладни. Всяка изядена от тях тлъстинка отива в черния дроб и в мускулите. С годините тези хора развиват диабет, имат проблеми с репродуктивната си система и обикновено умират млади.
Мазнините са и резервоар, който изравнява върховете и падовете в дневния приток от храна. Без тях ние ще се тъпчем непрестанно, за да останем живи, сочи д-р Кейт Фрейн от Оксфордския университет. Те са най-почитаните буфери.
Черният дроб, мускулите и мастните тъкани решават как да разделят помежду си хранителната плячка. В резултат равнищата на инсулина скачат. Черният дроб и мускулите усвояват въглехидратите, а мастните клетки адипоцити се залепват върху мастните капки в кръвта. Когато равнището на инсулина падне, или тялото ви отвръща на външен удар (стрес, зараза или свръхнатоварване в зала за фитнес например), адипоцитите освобождават гориво обратно в кръвта.
“Мазнините са в сърцето на комплексна, широко разпростираща се комуникационна мрежа, те са много по-сръчни и делови, отколкото сме мислили досега” казва Стив О`Райли от университета в Кеймбридж.
Прави ли ги това орган обаче?
Учените откриха, че те произвеждат хормона лептин, който свързва мозъка с “енергийната хазна” на тялото. Това сложи край на теориите, че мастните тъкани са пасивни.
Хипоталамусът, задната част на мозъка, следи равнищата на лептина в кръвта. Колко от хормона ще има в нея, зависи от тлъстинките, които сме изгорили. Хипоталамусът е нервният център на нашите примитивни първични мотивации: ядене, тегло, сън, телесна температура, възпроизводство.
В здрави хора лептинът е част от деликатен балансиращ механизъм. Той слага спирачки на апетита, ако имаме твърде много тлъстини, включва алармения часовник и отприщва жесток апетит, когато нуждите ни от енергия надхвърлят складираната. Това означава, че теглото ни може и да играе за една или друга седмица, но за по-продължителен период то остава стабилно.
Когато учените открият как лептинът намалява апетита, ще са намерили лек срещу затлъстяването.
Следва