Струва ли си да легнем под скалпела?

Замисляли ли сте се някога как жената винаги се измъчва от факта как изглежда. Малко са тези, които се харесват, а дори и те не винаги се възприемат обективно. Все има нещо, което ще ни подразни във външния ни вид- било то дефект във цялостната визия, или конкретно в тялото, в косата, в лицето, в грима, в облеклото. Женската психика е устроена така, че винаги да изисква още и още, и то никога да не е достатъчно. Факт е, ние сме много лабилни и то особено в този динамичен свят, в който изопачената представа да се съдят хората по външния вид, набира все повече и повече гласност. В този ред на мисли, не е учудващ факта, че пластичната хирургия започна да придобива все по-голяма популярност. Този вид козметична намеса реално ни дава свободата да правим със себе си това, което искаме и да изглеждаме така, както пожелаем без реални граници, които да обуславят полето ни на изява.
Първоначално пластичната хирургия се развива след Първата световна война като средство да се възстановят деформации от охлузвания, нарянавания, счупвания при пострадалите. По - късно се преоткрива възможността, че чрез този вид операции може да се подменя тъкан, наранена при инцидент или тежко заболяване. В наши дни, обаче, освен по необходимост, този вид оперативна намеса придоби различно измерение. Обособи се бранш, наречен естестическа хирургия, чиято цел е изцяло козметична. В рамките на няколко години тя придоби такава популярност, че първоначално потайното и някак притеснително звучене, което тя навяваше, сега е без свян дискутирано.
Демократичното общество, в което живеем, открито провокира известни хора да говорят за имплантите си, липосукцията, лифтинга и т.н. без да се превръщат в обект на одумки. Логично следствие е в така динамично развиващата се обстановка около пластичната намеса, тя да предизвика бум и сред обикновените хора и все повече от тях да започнат да прибягват до нея. Доколко обаче са наясно желаещите с ефектите, които тя може да предизвика? Да, външният резултат винаги е очарователен, но това, което се случва отвътре не винаги носи положителен ефект за тялото ни.
Лифтинга, ботукса, и всякакви процедури за изпъване на кожата водят до още по - бързото и преждевременното и състаряване. Измамно изпъната ,тя губи еластичността си и еднократна процедура от този тип далеч не ви гарантира спокоен сън до края на дните с винаги млад и свежо изглеждащ вид. Напротив, подобни интервенции изискват перманентна поддръжка и специални грижи.
Поставянето на силикон навсякъде по тялото, пък, дава желания ефект на голям бюст, сочно дупе или страстни устни, но силикона далеч не е желан от организма. Много често наблюдаваме несъвместимост с тялото, а това от своя страна крие риска да се засегне правилното функциониране на важни органи.
Друга актуална операция е липосукцията. Тя има отслабващ ефект, но това не е предназначението и. Чрез този метод се отстранява мастна тъкан с цел подобряване на контурите и силуета. Това, обаче, може да доведе до сериозни деформации в структурата и тялото след това.
Корекциите на нос и уши крият значително по - малко рискове, но така, както всички останали интервенции по тялото, извършени посредством този тип хирургия, и те са неизменно придружени с отоци, силни болки, синини и значителен брой ограничения известен период след съответната операция.
Оказва се, че така блазнещият ни външен вид крие прекалено много рискове. Нашумелите ТВ продукции, които печелят все по голяма аудитория показват само положителните ефекти върху пациентите си. Грозното пате се превръща в красив лебед и хората пред екраните въздишат и се възхищават. Всичко изглежда различно една крачка преди скалпела,..една крачка след първото рязване, обаче, вече започват проблемите...Освен тези рискове, които всеки тип естетическа операция крие, най-страшен е риска от психическата зависимост. Това е изцяло подценяван проблем, но се наблюдава във все по-голям брой от пациентите. Вместо да останат доволни от оперативното разкрасяване, те започват да виждат в себе си все повече недостатъци, и това ,освен че затормозва психиката им, вреди на начина им на съществуване.
Пластичната хирургия в наши дни е развиваща се индустрия и се базира изцяло върху идеята за суетата. Тя процъфтява благодарение на нашия колективен страх от остаряването. Човешкото съзнание подсъзнателно отрича идеята, че всички се състаряваме и търси алтернативни методи, с които да съхрани младостта, красотата,обаянието и свежестта. Именно завистта и отрицанието да приемем ,че колелото на живота се върти, са двигателя, под натиска, на който се ражда естетичната хирургия. А веднъж поддал се на изкушението и станал подвластен на суетата, човек се обезличава от към другите си ценности .
Вярно е, че външната хубост се асоциира с вътрешни добродетели - в приказките винаги добрите са красиви принцове и принцеси, а злите - грозни вещици. Това обаче не гарантира условието, че трябва да вървим срещу природата си. Изборът е изцяло личен, но ако се замислим, идеята е била да бъдем създадени така - всеки със своите недостатъци.
Прибягването до козметичната хирургия е само признак на ниско самочувствие и комплексираност. А налице ли са тези две качества, до момента, в който не ги изкореним, независимо колко пластични операции си направим, ние никога няма да сме красиви в нашите очи.
Много по -лесно ще ни е да се възприемем каквито сме се родили - без изкуствени интервенции, без допълнителни усложнения, без болка и риск, а просто такива каквито сме - ефектни с дефектите си.




Източник: krasota.rozali.com