“Зоват ме Георги и за Христа бие сърцето ми!”
Заради митичната си победа над змея, но и заради подвизите си приживе, Светията е наречен Победоносец и се смята за покровител на войниците.
В християнската иконография Свети великомъченик Георги най-често е нарисуван върху бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей. Тези изображения не пресъздават сцена от житието на светеца, а се основават на едно приказно предание. В него се говори, че недалеч от гроба на Георги, близо до Бейрут, при Ливанската планина, имало езеро. В него живеел змей, който опустошавал околността и я тровел със смъртоносното си дихание. Идолските жреци карали местните хора да дават по едно от децата си на чудовището, та да го омилостивят. Ето, че дошъл редът и на царската дъщеря. Девойката застанала на брега, очаквайки смъртта си, ала изведнъж й се явил светъл юноша на бял кон и с копие в ръка. Той и рекъл: “Чрез името на истинния Бог ще те избавя от чудовището”. Храбрият воин се прекръстил, призовал на помощ Света Троица, спуснал се към змея и го поразил с копието си, а на стъписаната девойка казал: “Зоват ме Георги и за Христа бие сърцето ми!”
Заради тази митична победа над чудовището, но и заради мъченията, на които бил подложен приживе, Светията е наречен Победоносец и се смята за покровител на войниците. Според житието му, Георги бил един от най-храбрите и доблестни воини в армията на Диоклетиан и още 20 годишен получил висок пост. Ала когато започнали жестоките гонения на християните, той раздал имуществото си, разделил се с всичко земно, изправил се пред императора и произнесъл пламенна реч в защита на Христовата вяра. Подложили го на жестоки мъчения, за да се разкае. И когато го помислили за умрял, небето се затъмнило, проблеснала мълния и глас от небето казал: “Не бой се Георге, Аз съм с тебе!” После се явил Ангел Господен и изцерил раните на мъченика. Георги отишъл в двореца и казал на Диоклетиан: “Аз съм Георги!” Много хора свидетели на чудото, сред тях и съпругата на императора Александра, приели Христовата вяра. Диоклетиан се разгневил още повече и го подложил на още по страшни мъчения, от които Георги все оцелявал, докато накрая го посекли.