На Великден

Първото червено яйце лекувало главоболие и гонело уроки
В българския фолклор седмицата преди великден се нарича "Велика", а след Великден "Празна" или "Светла". В дните през Великата седмица, не се работело "женска" работа - не се тъче, шие или плете, а на Велики четвъртък и на Разпети петък и мъжете не излизали да работят в полето.
На Велики четвъртък се боядисвали яйцата - най-емблемният и опазен до днес момент от великденската обредност. Първо стопанката събирала яйцата, снесени на самия ден: те се боядисвали и съхранявали отделно, защото се вярвало, че имат голяма лечебна и магическа сила - използвали ги срещу град, срещу уроки, за разваляне на магии и пр. После яйцата трябвало да се преброят, което не било лесна работа, защото в миналото се боядисвали средно по четири-петстотин, че и повече яйца: великденски яйца се ядели до Спасовден /т.е. 40 дни/, освен това се раздавали на всички роднини и на всеки отбил се в къщата гост; трябвало да са много, за да стигнат. След това яйцата се сварявали във вода със стипца или със зелев сок, за да ги "лови" боята и накрая ги оцветявали. Обредно задължителната боя била червената, но се използвали също жълта, зелена и др. С първотo боядисано червено яйце, всеки в къщата си потърквал лицето - за да не го боли глава и против уроки. Това яйце после се заравяло в нивата, за да не вали град.
Обредните хлябове, наричани кравай, колак, кукла и др., които се месели също в четвъртък, нямат нищо общо с традиционния днес козунак, който, оказва се е "вносен". Те много приличали на хлябовете, месени за Коледа, с тази разлика, че в украсата им се слагали бели и червени яйца.
Великден се празнувал три дни - неделя, понеделник и вторник. През това време всяка млада булка - която се е оженила през изтеклата зима - трябвало, придружена от младоженеца или свекървата, да посети кръстника /кума/ си и родителите си, като им занесе "колак" и яйца. Яйца се носели и на хорото, което се правело и през трите дни и което се играело на песен. Сюжетите на великденските песни са предимно митически и легендарно-християнски.
На самия Великден, през целия ден софрата стояла сложена и хлябът не се вдигал: гощавали всеки, който дойде.