Великденските яйца

На Велики четвъртък се боядисват великденските яйца. Нашите предци са вярвали, че те притежават магическа сила, че с тях се лекуват болести, развалят се магии, осигурява се плодородие по нивите. Най-чудодейна обаче е силата на яйцата, снесени в ранната утрин на Велики четвъртък. Затова те се боядисват първи. С първото боядисано червено яйце майката маже на кръст челата и бузите на децата и младите – да са здрави през годината и запазени от черни магии. От четвъртък до неделя, когато е Възкресение, момите и младите невести носят в пазвата си червено яйце, за да не ги любят самодиви и змейове.
В някои краища на страната ни първото червено яйце се оставя под иконата до другия Велики четвъртък. Тогава го счупват и по това, което намерят вътре гадаят за бъдещето на къщата. Ако е пълно, се смята, че къщата ще бъде пълна, берекетлия, през годината, ако е празно – на лошо е. За вярата в магическата сила на великденското яйце говори и фактът, че някъде при пожар хвърлят от тези яйца в огъня, като вярват, че той ще угасне по-бързо. Червено яйце заравят в нивата на Гергьовден – за да я пази от градушки. В някои райони пък залепят черупките от великденското яйце над вратата – за да пази къщата, а вътрешността му замесват в храната на добитъка за здраве.
В представите на българина яйцето е символ на непрекъснато обновяващите се процеси в природата, на вечния кръговрат живот-смърт-живот. С годините тази традиция е усвоена и от християнството. Но вече яйцето не е символ на кръговрата в природата, а на мита за Христос, за неговата смърт и възкресение.