КАК СЕ ПРЕБОРИХ С КОНДЕНЗА И МУХЪЛА

През лятото на 2005 година трябваше да направя основен ремонт на жилището си. Реших да приложа университетските си знания на практика. Спрях се на „класическия тип” саниране - външна топлоизолация и подмяна на старата дограма с пластмасова. Въпреки че всичко беше направено като по учебник през първия по-студен период на есента ъглите на стаите към външните стени започнаха да мухлясват. Преди този проблем го нямаше. Пръсках с препарати, боядисвах с българска противоплесенна боя, но резултатът беше краткотраен – най-много след месец мухъла се появяваше отново.
Споделих мъките си с колеги и те ме посъветваха да боядисам мухлясващите участъци с т.н. термокерамично покритие с уверението, че то ще ми реши проблема. Заех се да проуча въпроса. Оказа се, че доста информация има и в ИНТЕРНЕТ. На пазара намерих американски и немски продукти от този тип.
Аз се спрях на немски продукт, който предлагаше най-добро съотношение „цена-технически показатели”. А и в магазина казаха, че вече 2 години го продават и отзивите са добри.
Според описанието на производителя въпросното покритието представлява акрилен разтвор на водна основа. На външен вид изглежда като гъста бяла боя, само че в нея имало миниатюрни и много леки керамични сфери , които изпълняват топлоизолационни функции. Не могат да се видят, но вероятно е така, защото боята е много лека – 1 литър тежи около 900 грама за разлика от латексната боя, която е поне килограм и половина.
Производителят твърди, че след като термокерамичното покритие се нанесе върху дадена повърхност, тя ще стане по-топла, което ще спре отлагането на конденз и няма да допуска образуването на мухъл. Реших да пробам.
Възползвах се от топлите дни през миналия януари. Нанасянето извърших по почина „НАПРАВИ САМ”. Става, но не правете като мен. Аз почнах както си знам с обикновения латекс, но се оказа че не върви. След като похабих половин литър (10 лева чиста загуба и куп нерви) седнах и прочетох инструкцията за работа. Едва тогава всичко си дойде на мястото.
Трябва да се работи с дългокосмест валяк и ваничка. Това термокерамично покритие е доста гъсто, но не е желателно да се разрежда, защото се влошава ефекта му. Преди започване на работа покритието трябва добре да се разбърка. Валякът да се намокри, изцеди и разроши с изтръскване. След това да се напои добре и равномерно, да се заглади без натиск в рифелованата част на ваничката.
По стенната повърхност валякът да се движи също без натиск и без многократно повтаряне на едно и също място – най-много два-три пъти нагоре-надолу в един участък и след това да се преминава в следващия. Да се следи валякът винаги да е добре напоен и да не се „степва”. Нанасят се два слоя, втория 4-5 часа след първия. В ъглите нанесох покритието с четка преди да започна съответния слой с валяка. В указанията споменават за грунд, но при мен не се наложи. Аз боядисвах директно върху стария латекс – Леко на Оргахим. Изглежда той е подходяяща основа и си спестих грунда.
Аз боядисах вътрешните повърхности на външните стени, включително една ивица от 20-30 см в района, където вътрешните стени и тавана срещат външните стени. Боядисах и зад гардероба, който не е на външна стена, но гогато го отместих – зад него също имаше мухъл.
Готовата повърхност е леко релефна, много приятна на външен вид. Парадоксално е, но при допир външната стена, на която е нанесено термокерамичното покритие, е чувстваш по-топла от вътрешните стени. И с термометър мерих – близо два градуса е разликата. Описаният от производителя ефект е налице. Нали ние, българите, сме така – „око да види, ръка да пипне”.
Вече измина една година от ремонта. Досега мухъл не се е появил и смея да определя опита за справяне с този неприятен проблем като успешен.