Защо сънуваме?

Всеки възрастен сънува около 1/5 от нощта, а кърмачетата – дори половината от времето, през което спят. Средно човек прекарва около 4 години от живота си сънувайки.

Какво представляват сънищата и какъв смисъл има от тях?
Дали сънуването е променена форма на съзнание и признак за мозъчна активност по време на сън, както още Аристотел е предполагал?
Или ние сбъдваме в сънищата си желанията, които в реалността са неосъществими, както е описал Зигмунд Фройд в своето тълкуване на сънищата? Фройд открил, че сънищата отразяват нашето вътрешно Аз и че от тях могат да се вадят заключения за душевното състояние на един човек. Неговото твърдение, че сънищата са съзнателно действие, за онова време е било революционно.
На тезите на Фройд обаче им е липсвало научното потвърждение, защото измерването на електрическата активност на мозъка е възможно едва от 20-те години на нашия век.
Така през 1953 година бяха открити REM-фазите (REM=Rapid Eye Movements), които се характеризират с бързо, въртеливо движение на очите. В тези фази мозъкът е по-активен, отколкото във фазите на дълбок сън. В началото се е смятало, че само в REM-фазите се сънува, но по-късно това не се е потвърдило. Все пак е вярно, че ако човек бъде събуден по време на REM-фаза, той най-добре си спомня за сънищата и че по време на тези фази сънуването е най-интензивно.
При провеждане на експерименти с плъхове е било открито, че сънищата имат важно значение за формирането на паметта. Ако на плъховете им се попречи да достигнат до REM-фази те на следващият ден не могат да си спомнят например къде им е мястото за храна.
С помощта на сънищата събитията от деня, придобитите опит и познание се превръщат в постоянни спомени. Мозъкът натрупва по време на сън информация, като преповтаря определени последователности от събития.
Това, което липсва при едно такова тълкуване на смисъла на сънищата, е силната емоционална страна на сънуването.
Затова от 1995 г. се изследва скоростта на приток на кръв в мозъка по време на сън. Стигнало се е до извода, че по време на REM-фазите е засилено оросяването на тези части на мозъка, които са отговорни за “имплицитната памет”, т.е. чувственото познание и емоционалния опит. В областите за планирани, разпореждащи функции (“експлицитната памет”) точно обратно – оросяването е оскъдно. Това може да се нарече активиране на “областите за чувствено познание” по време на сън (според Хаяк).
Освен това е установено, че скоростта на кръвообръщението в тези фази е по-висока и неравномерна. Чрез краткотрайно събуждане, което спящият изобщо не забелязва, се стига до намаляване на притока на кръв в мозъка. Това вероятно е реакция на тялото, за да се продължи сънят.
В заключение може да се каже, че при сънуването “става въпрос за централно дестабилизирано, асоциативно обвързано, емоционално доминиращо поле на взаимодействие на рационалните и ирационалните познания” (според Хаяк).