Здрави според тибетската медицина

Според практиката на тибетската медицина жизнените сили на човешкия организъм са пряко зависими от годишните сезони, слънчево-планетарни и климатични цикли.
Болестите се причиняват от промяна на енергийните начала. Болест тип “вятър” се проявява предимно през лятото, сутрин и вечер, води до сърдечно-съдови заболявания и нарушения на мозъка.
Болест тип “жлъчка” отговаря за храносмилането и се явява главно през есента, а тип “слуз” – през пролетта и означава нарушаване обмяната на веществата. При диагностика на болестите се отчитат сезонните промени в съответствие с петте елемента. Според азиатския календар годината се дели на пет сезона, на 20 части и четири “междусезония” от 18 дни. Така например през 72-та дни на пролетта властва елемент “дърво” и пулсация на системата “черен дроб – жлъчен мехур”. Според древните народи съществуват и критични дни на болестта в зависимост от лунния календар – 4-ти, 8-ми, 15-ти, 22-ри, 29-ти ден от лунния цикъл. Освен от сезонното влияние болестите се влияят от неправилния начин на живот и хранене. Морално-психическите дадености на една личност също влияят на организма като цяло. Трябва да се избягват тежките пържени храни, преяждането, безделието, както и изтощаване на организма, безсънието и др. И в съответствие с всички промени и особености да се назначи лечение с най-подходящата билка за сезона и режим на живот.
При определяне на възрастовите особености и жизнената активност на човешкия организъм се взема предвид 12-годишният цикъл от 60-годишния азиатски календар. Отделя се първо място на водещия “първоелемент” или стихия на битието. Това дава възможност да се определят циклите на съвместимост в съпружеския живот. Според тези разчети крайно отрицателна за жените е 48-та година (12х4), докато за мъжете е изтичането на пет цикъла – 61 години. Тогава настъпва отслабване на жизнената сила и разместване на трите регулиращи начала.