По коледния ден древните гадаели каква ще е годината

В отделни краища на страната все още се съди за идващата година по деня, на който се пада Рождество Христово. Този обичай идва от Средновековието, когато са съществували и т.нар. Коледници – гадателни книги, чиито прогнози са изградени върху същия принцип. Църквата ги обявява за еретични, подлага ги на преследване и изгаряне, но въпреки това е безсилна да унищожи популярността им, продължила и през Възраждането. За зла участ, по време на турското владичество, по-голямата част от тези ценни книжовни паметници са унищожени.
Според учените пророкуванията в Коледниците представляват смесица от езически, фолклорни и християнски вярвания и традиции. Езически момент е самият гадателен принцип – превръщането на някой ден в символ за цяла година. Той съществува още в древната астрология, в чиито предсказания един ден се отчита за една година.
Интересното е, че в тази смесица от вярвания отделните мотиви не си противоречат, а взаимно се обогатяват, за да изкристализират в общо предсказания. Красноречив пример е пророкуването в Коледниците за годината, когато Рождество Христово се пада във вторник. В него се долавят влияния от гръцката и римската митологии, от библейските легенди. Тогава според гадателните книги се очакват валежи, наводнения, порои, удавяния. В Стария завет пише, че “в третия ден от Сътворението (т.е. вторник) Бог е създал морето, водоизточниците и реките”. А според древните римляни и старите гърци вторникът е подвластен на бога на войната Марс (Арес). В прогнозите на гадателните книги си проличава съчетанието на двете коренно различни вярвания.
Когато Рождество Христово се падне в петък, Коледниците вещаят смърт за родените през идващата година “младенци”. Нещастие чака също бременните и родилките. В основата на тази трактовка вероятно е залегнало негативното християнско отношение към петъчния ден – в такъв ден Адам е изгонен от рая, Авел убива Каин, унищожени са Содом и Гомор, Исус Христос е прикован на кръста. В пророкуванията за бременните и родилките се долавят влияния от античния свят, където петъчният ден е подвластен на богинята Венера (Афродита).
Общо взето, предсказанията за Коледниците са доста песимистични. Ако Рождество Христово се падне в неделя – зимата ще бъде мека, ще духат ветрове, пролетта ще е дъждовна, лятото сухо, добитъкът ще е малко, ще има много мед, “вино на места”, дъждовна есен, “младенцем смърт”. Ако Коледата е в понеделник – през следващата година ще има ветрове, дъждове и виелици, слаба жътва, малко мед, на места ще се произведе много вино, големи трудности очакват всички, а “силним гибел”. Смърт по мъжете вещаят гадателните книги, ако Коледата се падне в сряда, ако е в четвъртък – смърт на силните, гръмотевици и бури, а в събота - смърт на старците, но те ще отидат направо в “божия рай”.
Някои хора смятат, че в старите гадателни книги се крие неоспорима истина. Не трябва обаче да забравяме, че корените им са в епохи, свързани с варварски нашествия, войни и робства. Освен това климатът на земята е коренно променен – сезоните вече губят своята класическа диференцираност. Така, че предсказанията трудно могат да бъдат отнесени към наши дни.