СЕКСУАЛНА ДИСХАРМОНИЯ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
Сексуална дисхармония - това са различни разстройства на сексуалните взаимоотношения между партньорите в сексуалният им живот.
Широко разпространеното схващане, че сексуална дисхармония се наблюдава при всяко сексуално разстройство, като съпътстващ симптом е невярно. Дори изразени и ясни сексуални разстройства при единия или двамата партньори, далеч не винаги довеждат до сексуална дисхармония и до нарушения в техните сексуални взаимоотношения. Например, честият проблем с преждевременната еякулация, която ако е доказана, представлява болестно състояние на мъжа, не означава, че ще доведе до сексуална дисхармония между двама партньори, ако те са намерили начин за преодоляване на това състояние. Друг пример е аноргазмията при жената, което не означава, че като е налична, то винаги води до сексуална дисхармония, тъй като партньорките могат да се справят успешно и с това. От друга страна, сексуалната дисхармония се формира при пълно отсъствие на сексуална патология и рядко води до поява - в качеството на усложнения - до собствени сексуални разстройства.
ПРИЧИНИ И МЕХАНИЗЪМ НА РАЗВИТИЕ:
Най-общо, причините за сексуалната дисхармония се състоят в следните фактори:
значителни биологични разлики в протичането на половият акт между партньорите;
изразени индивидуални различия между партньорите във физическото развитие и умствения статус;
изразени индивидуални различия между партньорите в културно-историко-религиозен аспект;
особеностите на сексуалното поведение, възпитание и разбиране на партньорите;
наличие на мними или истински сексуални разстройства при единия или двамата партньори;
неадекватни психични реакции на естествените физиологични колебания на половите прояви;
предявяване към партньора на екстремални изисквания в сексуален аспект.
Често причините действат в съвкупност.
Сексуалната дисхармония може да се прояви като собствено сексуално разстройство, или като нарушение на психологичната връзка между партньорите във вид на т.нар. непродуктивно партньорско взаимодействие. Сексуалните нарушения възникващи в резултат на сексуална дисхармония, обикновено се задълбочават и изявяват своята сексуална симптоматика. В случаите, когато сексуалната дисхармония има чисто психичен характер (т.е. без сексуални нарушения), то много често възникват и сексуалните разстройства - например: нарушена ерекция при мъжа; нарушено либидо и при жената и при мъжа и т.н. Независимо от началните прояви, колкото и минимални да са в началото и дори незабележими, то постепенно се сформират съчетания от симптомокомплекси с въвличане на няколко (в терминалните стадии - на всички) сексуални функции, като може да се стигне например до липса на еякулация при мъжа, въпреки полов контакт (т.нар. анеякулаторен феномен, или функционален асперматизъм); или селективна аноргазмия при жената.
ДИАГНОСТИКА:
Диагнозата на сексуалната дисхармония се основава на данните от анамнезата и анализа на квантификационните скали на сексуалните формули, съотв. за мъжа и за жената. При отсъствие на собствено сексуално разстройство, следва идентификация с един от трите вида непродуктивни партньорски взаимодействия: 1/ съперничество, което обикновено преобладава в първите моменти на една връзка и се характеризира със спорове за разпределението на задълженията във връзката, отношенията с околните, вкл. роднини, претенцията за лидерство във връзката; 2/ псевдосътрудничество - за което са характерни външно съгласие и преувеличена загриженост, редуващи се с раздразнителност и упреци (в това число изневери или сексуална непълноценност); 3/ емоционално отчуждение. При изразени сексуални нарушения, диагнозата не представлява трудност.
ПОВЕДЕНИЕ:
Лечението на сексуалната дисхармония със собствени сексуални разстройства е насочено към отстраняване на последните (напр. при причина в простатната жлеза на мъжа, то се лекува последната и т.н.). Независимо, обаче, от наличието или отсъствието на собствено сексуално разстройство, задължително се осъществява т.нар. двойна рационална психотерапия, насочена към осъзнаване на допусканите (от всеки един от партньорите) деструктивни форми на сексуално взаимо- отношение и вънсексуални междуличностови общувания. Стремежът е последните да се заменят с навици за продуктивно взаимодействие между партньорите. Съдържанието на тази психотерапия при всяка една от двойките се определя от конкретните психосексуални механизми, довели до деформацията. Значение има и изработването на адекватни ролеви позиции, способност на емпатично световъзприятие* (принципа на "не Аз, а Ние"), навици за продуктивно разрешаване на конфликтите и съвместността във връзката.

Източник: bulseks.centrum-group.com