Бисексуалността – решение или проблем?

В съвременния свят бисексуалността не е нещо непознато. Напротив, с процеса на глобализация намалява в значителни размери разграничаването на половете. За по-консервативните това е тема табу, а някои дават голяма гласност на половата си ориентация в стремежа си да следват модните тенденции в психологията на сексуалността.
Още от Древността границите между половете са се размили. Някога Платон е написал в диалога “Пирът” как в началото хората били мъжко-женски същества. Боговете обаче ги разделили на две, оставяйки половинките да се лутат и така се появила любовта. С акта на разполовяване, обаче, човекът бил обречен не само безспир да се оглежда, за да намери себе си, но му била предоставена и свободата да избира в каква половинка да се припознае. И днес ние сме все по-склонни да допуснем тази “друга” половинка от същия пол.
Хората от почти всички общества, култури и епохи са показвали различни степени на бисексуалност.
В Древна Гърция, например, женените мъже поддържали и еднополови връзки с юноши. Наред със съпругите си, еднополови любовници са имали Александър Велики, римските императори, индийските раджи, японските шогуни, турските султани, персийските шахове, китайските императори и будистките свещеници.
Обичайно в древна Спарта било поддържането на връзки с момчета от страна на възрастни мъже.
Все пак е добре преди да разискваме подробно тази тема, да дадем дефиниция на понятието “бисексуалност”. Това е вид сексуална ориентация, характеризираща се с чувства на любов и/или сексуално влечение към представители и на двата пола, за разлика от хетеросексуалността – влечение към противоположния пол, и хомосексуалността – влечение към същия пол.
Според китайската философия и метафизиката “Ин” и “Ян” са двете противоположни енергии, част от Тайдзи (Великия предел) които се допълват взаимно и преливат една в друга. Ин е тъмният, пасивен, женски елемент на упадъка и се свързва с водата, нощта и Луната. Ян е светлият, активен, мъжки елемент на развитието и се свързва с огъня, деня и Слънцето. Те са противоположни, но и всеки от тях съдържа в себе си частица от другия. Двете сили са свързани навеки и са еднакво важни. Където едната отслабва, другата нараства. Ин привлича Ян и Ян привлича Ин. Едната сила не може без другата, точно както не може да има светлина без мрак и нощ без ден.
Според учения Алфред Кинси мнозинството от хората имат бисексуална природа, макар да не я осъзнават, но тя е склонна да се отключи в подходящите условия и при съответни обстоятелства. Тази теория за общото бисексуално предразположение на висшите живи същества е противоречива.
Въпрос на индивидуално усещане е дали ние чувстваме в себе си склонността да бъдем привлечени от същия пол. Като че ли по-чувствителните и образовани хора са по-склонни да проявяват бисексуалността си. Въпреки масовата критика, да си хомосексуален или бисексуален не е чак толкова порочно, колкото се смята. Няма нищо опасно, заразно или страшно в тази психическа нагласа. Нима има нещо по-хубаво от това да изразяваш чувствата си към любимия човек, без значение от какъв пол е той. Особено красива в очите на мъжете изглежда от страни нежната любовна връзка между две жени, която е лишена от грубата пенетрация.
Ако трябва да се допитаме до психоанализата, бисексуалността е плод на сложен психически механизъм, а не на генетична предопределеност. Това е изцяло психологически феномен, който обикновено се проявява в половото съзряване на всеки индивид и често е обвързан с взаимоотношенията и изживяванията му през детството. Самоцелно набедените бисексуални чисто и просто търсят поле за изява и себеизразяване. Насилственото (оперативно) или чисто комерсиално размиване на сексуалната ориентация не е най-доброто решение. Ефектът на прекомерната показност рано или късно се изчерпва и на мода идват естествените импулси.




Източник: az-jenata.com