Позволете му да сбърка

Ние, жените, често допускаме една и съща грешка – в стремежа си всичко да бъде идеално и подредено по наш вкус не оставяме нищо за другите. Вече ми призлява да гледам жени по улиците с по две чанти в ръцете, като не броя дамската, разбира се...

Една приятелка ми се оплакваше: „Оставих го, моя, да изтупа килимчетата вкъщи – ами какво да ти кажа – тупнал първото от терасата, изпуснал го долу в една локва, слязъл, взел го и сега е в банята – представям си пък как ще го изпере. Повече не желая да ми пипа килимчетата – по-добре аз да си ги тупам.” Или един мъж в супермаркета ме питаше: „Моля ви, кажете ми това прах за цветно пране ли е, че вече няколко пъти ми се карат вкъщи... Тук жената ми е написала, ама аз пак нещо не разбирам.”

Ами така е – мъжете нямат нашия усет и поглед върху нещата – за тях праха за пране е един вид, джинджифил е име на планета извън Млечния път, тапетите са просто шарени (а не с розови цветенца, ама не крещящо розово, а цвят пепел от рози, на бебешко син фон, а зеленото на листенцата е резида, но не точно... :) ), възглавничките на дивана може да са в различни посоки – ами нали са на дивана, а не на земята... И така нататък, и така нататък...

И в един момент се озоваваме в центъра между пералнята и печката (защото той не простира дрехите по азбучен ред и не ги защипва с подходящ цвят щипки и пак изкипя млякото сутринта), по пътя за супермаркета, на площадката с децата (ами какво са правили – снощи сина пак се прибра с раничка на крачето, а мъж ми уж го гледал), с гъба в ръка в банята, и, и... И не се учудвам на мъжа, който кротичко се е свил някъде с вестниче в ръка или пред телевизора. А време за нас, за чисто женските работи – маникюр, прическа, кафе с приятелка или на спокойствие с книга – кога?

Най-вероятно решението е много простичко, но понеже ни плаши, го заобикаляме. Ами оставете го да сгреши! И ясно се отграничавайте от неговите задължения! Боклукът не е изхвърлен – ами торбичка до кофата за новия. Бъдете сигурни, че един път строшите ли му хатъра за нещо – няма да го пипне повече. Направил е бъркани яйца вместо „на очи” – и така става – след като види, че оценявате усилието, следващия път ще се постарае повече... Килимчето да го изтупа както може – какво като го е тупнал 5 пъти, а не 6 и половина... Ако е купил пълномаслено мляко вместо 0.1 % - гарантирам, че няма да се свърши света и няма да качите 8 килограма (това е изпитано вече!) И, моля ви, не ходете след него да преправяте онова, с което вече е свършил! Или поне го правете по-дискретно.

Време винаги има – зависи дали, с кого и как го разпределяте. Все пак сме жени, нали – не се ли блазните от мисълта понякога да сте плаха, уязвима, слаба, неможеща... а не робот от желязо и вършещ всичко. Еех, еманципация, еманципация... май невинаги е най-доброто.

И сега какво? Аз мисля да пробвам, пък да видим ;)

Източник: moetosemeistvo.bg