Търси се джентълмен

Може би е настъпил краят на един мит. А също и на една епоха: епохата на английския джентълмен. Сбогом, добър тон, безукорни жестове, изискана вежливост. В Англия вече властва арогантността, грубостта, лошият вкус…
Сигналът за тревога е подаден от социолога Дигби Андерсън, който неотдавна публикува книгата си “Оплакваната вежливост”. В нея той си задава въпроси относно кризата – и края – на добрите маниери. Защото в Обединеното кралство, казва Андерсън, кодексът на изисканото поведение не беше пренаписан, осъвременен, приведен в крак с времето – а направо заличен. Днес в отношенията между хората властва липсата на уважение, новата вулгарност. Всичко се прави нахално, гръмко, арогантно. Накратко, в страната на добрите маниери джентълмените са категория на изчезване.
Това за Великобритания. Какво тогава да кажем за другите страни? Уви, в световен мащаб днес джентълмените принадлежат към все по-стесняващ се елит. Но кой уби джентълмена? “Няма съмнение: жената!”, отсичат мнозина. Обзета от оправданата жажда да се промени, тя може би се е променила твърде много. Или поне твърде бързо. И днес се озовава лице в лице с един объркан, непохватен, несигурен – и често невъзпитан – мъж.
Цената на кавалерството
Но наистина ли еманципацията е виновна за всичко? В миналото добрите маниери на джентълмена са имали конкретно значение: били са част от онези неписани правила, които са определяли строго ролите в двойката. Кавалерството е било израз на закрила на женската “крехкост” и “слабост”. С други думи, кодексът на изискания мъж си е имал цена: изключването на жената от същинската сцена на живота.
После жените строшиха саксията, в която се отглеждаше “нежният пол”. Получиха свободата си, но пък изгубиха малките “привилегии” на кавалерското отношение. Защото мъжът, донякъде за отмъщение (Нали искаше независимост? Оправяй се сега сама!), донякъде от обърканост наистина започна да пренебрегва добрите маниери.
Е, сбогом, сладки ласкателства, нежни послания, изречени и неизречени думи. Сбогом, стародавно и благородно изкуство на мъжкото ухажване. Времената са се променили. Впрочем нима правилата на кавалерството не бяха заличени именно защото бяха вехти, изтъркани, прашасали? Защото бяха част от един кодекс вкаменелост? “Наистина във времената, когато джентълмените не са били изключение, езикът за общуване между половете е бил много по-стереотипен – отбелязва италианския психолог Анджело Мусо. Следвал е определен и доста скован ритуал, непозволяващ да се изразяват свободно вълненията, чувствата, усещанията. Ето защо жените – но също и мъжете – са почувствали нужда да отхвърлят този стереотип. Резултатът е, че отношенията са станали по-директни, по-открити, по-неофициални.”
Има още...