И силният пол се плаши от “първия път”

В представите на мнозина моралисти днешните момчета мислят едва ли не само за едно: как да вкарат момичето в леглото. Обаче нещата не стоят така. И бъдещият “силен мъж” се страхува не по-малко от плахата девойка от първия си сексуален контакт, особено ако и партньорката му е девствена.
По данни на холандската организация “Рутчерстихтинг” за планиране на семейството повечето съвременни момчета не бързат да се разделят с девствеността си. Поколенията преди тях имаха друго виждане за живота – те навлязоха в света на възрастните върху гребена на вълната на “сексуалната революция”. На днешните младежи им стигат сексуалните игри и не им е никак лесно да преминат от думи към дела – доказват го редица психологически проучвания. За повечето от тях е не по-малко трудно да наберат кураж за “първия път”, отколкото на самите невинни девици. Дали ще се получи? Ами ако изведнъж започне да боли? Средната възраст на разделящите се с целомъдрието си юноши е 16-17 години. 80% от анкетираните 215 младежи на възраст от 17-24 години са пристъпили към първия си полов акт по взаимно съгласие с партньорката; 10% на драго сърце биха поизчакали с приобщаването си към “възрастните”. Образът на младежа, изгарящ от желание да хвърли приятелката си в леглото, трябва да бъде коригиран – смятат авторите на изследването.
Повечето юноши са плахи и неуверени, терзаят ги въпроси, отговор на които се опитват да получат от връстниците си, булевардните романи и порнографските списания. Бащите не отделят особено внимание на сексуалното възпитание на своите синове, въздържат се да говорят за собствените си “провали”. Според психолозите на момичетата им е много по-лесно да задават въпроси за секса на “компетентните лица”. Анкетите показват, че “първият път” 70% от юношите са дълбоко разочаровани. Същите цифри впрочем важат и при момичетата. За повечето млади хора първият полов акт съвсем не е вълшебен миг на сладостно упоение и удоволствие. Това се потвърждава от 50-те интервюирани младежи, за които “първият път” е бил истинска психическа травма, особено когато и двамата са били девствени. В съзнанието на партньорите остават само болката и петната кръв. “Ако отново срещна момиче, с което бих искал да преспя – признава един от анкетираните, - за нищо на света не бих се осмелил, ако е девствено. Дори и пари да ми предлагат. След половия акт с девственица не можех да помисля за секс, без да се разтреперя. Трябваше да мине половин година за да се успокоя.” “Струваше ми се, че момичето изпитва ужасна болка – споделя опита си друг. – Всичко вървеше много трудно. Исках дори да прекъсна, но тя настояваше да продължа. След този случай, когато имам нова приятелка, въздъхвам с облекчение, щом разбера, че не е девствена.” Не случайно в множество древни култури е била утвърдена практиката за лишаване от девствеността да се прибягва към механически средства и начини. В древния Рим например за младоженките устройвали специален ритуал – “сношаване” с дървена фигура на бога Приап. Бъдещите жени сядали върху реалистично възпроизведения фалос на бога. Днес обаче все още има страни, в които е истински позор младоженката да не е девствена. Различни времена и народи – различни нрави.