Защо булката се внася на ръце в дома

Обичаят да се пренася младоженката през прага на новия и дом е широко разпространен по много места на света и се тълкува по различен начин от древността до наши дни. В древния Рим са забранявали на жената да докосва с крак прага на новия си дом, когато влиза в него и за да не се случва това, я пренасяли на ръце. Във френска Швейцария старица посрещала булката на вратата и я поръсвала с три шепи пшеница, след което съпругът я пренасял през прага. Този обичай се спазва и днес в Палестина. Там, ако кракът й докосне прага, се счита, че нещастие ще сподели къщата. В Русия, Херцеговина, Черна Гора, Албания, Гърция, България и в много други страни този обичай се спазва и в наши дни. В Словения кумът пренася булката в къщата на жениха. В Индия младоженката с десния си крак прекрачва прага, но не бива да застава на него. В Китай се вземат още по-сложни предпазни мерки, за да се избегне досега с тази част на къщата.
Причината за нежеланието да се докосва прага трябва да търсим в суеверията или религиозните вярвания, че с него са свързани опасности, които ще засегнат онези, които стъпват там. В повечето страни се смята, че прагът е място, обитавано от духове и то на покойници. В Индия мъртвородено или умряло преди деня на пречистването дете се погребва на входа, за да може майката отново да роди. Поверието гласи, че щом родителите всекидневно стъпват на гроба му, неговата душа ще се прероди отново в същото семейство. Подобна вяра в прераждането обяснява разпространения в Централна Африка обичай да се погребва плацентата при вратата или под прага на дома.
Светостта на прага проличава добре от практиката на него да се колят жертвени животни и да карат влизащите в къщата хора да стъпват в рукналата кръв, особено при пренасяне на булката в къщата на съпруга.
Обичаите са разбираеми, ако се смята, че прагът се обитава от духове, които в критични моменти трябва да се омилостивяват.