Бултериерът
Вчера, днес и... утре?

Ако можеха да четат, навярно на много кучета би им настръхнала козината само при споменаването на техния страшен “сънародник”, спечелил си за кратко време печална слава. Неточната информация, както и доказателства на “очевидци” постигнали своето – превърнали едно съвсем нормално куче в чудовище.
Всъщност бултериерът има много стара, славна и интересна история.
През 1835 г. английският парламент официално забранява боя между кучета. Но група любители на това развлечение решава на всяка цена да ги запази, като облагороди външния им вид и остави тяхната сила и безстрашие. За да се получи порода с нужните качества, били използвани различни кръстоски, като най-успешната се оказала на териер с булдог. Но към териерите по това време отнасяли почти всяко куче, което можело да хваща и убива хищен звяр. Цветът и размерите нямали значение. Главен критерий били храбростта и издръжливостта. А булдозите били много набити, което обаче не им пречело да бъдат много подвижни. Така се родила идеята за чисто бели кучета, като се кръстосат отначало булдог и териер с бял английски териер. Новата много по-елегантна порода била наречена бултериер. От белия английски териер бултериерът наследил отлично развит ловен инстинкт, привлекателна форма, добро телосложение и аристократични маниери, които го отличават от стария тип булдози и териери. В същото време бултериерът, както и булдогът, притежавал изключителна сила и издръжливост. Дори и днес във всеки бултериер си съперничат булдогът и териерът, определяйки в крайна сметка външния вид и типа поведение на кучето.
Популярността на бултериера бързо се разраства. Той чудесно се адаптира в града, във фермата... Безкрайно храбри, добри и подвижни, те печелят сърцата на своите собственици. В пълна противоположност на някой други кучета бултериерът притежава уникалната способност да губи своята грубост и да достига истинско съвършенство.
Особена страст бултериерите изпитват към плъхове. За най-добър ловец на плъхове за всички времена е обявено кучето Били, което за 17 часа унищожило 4000 плъха. Друго за 1 час и 36 минути – 500. Рекордите и на двете кучета са вписани в “Книгата на Гинес”.
За съжаление безотговорността на някои собственици, които искат да имат куче, но нямат време и желание, нито морално право да се грижат за него, води до появата на озлобено страхливи особи, които се плашат от собствената си сянка и могат да ухапят дори своя собственик. И ти става мъчно, че безупречната някога репутация на бултериера като джентълмен отива по дяволите!