В света на папагалите

Дългоопашатите папагали преобладават в Африка, Индия и Малайзия, понякога в близост до населените места, където се хранят в нивите. Много от тези дребни птички са зелени на цвят, с лавандулови, розови или оранжеви пера по главата. Те са приспособени към широк спектър от местообитания – т.нар. огърличести папагали се срещат и в тропическа Африка, и в по-топлите части на Югиоизточна Азия, а огърличестият папагал дербиана живее високо в планините на Тибет. Маврицкият огърличест папагал, който е считан за една от най-редките птици на земята, се среща на Маскаренските острови, на югоизток от Мадагаскар. Черноглавият огърличест папагал пък живее най на север от всички останали свои събратя – на 34° северна ширина, в източен Афганистан.
Интересен азиатски вид са и Висящите папагали (Loriculus)
Названието им идва от това, че по време на сън или почивка те увисват от клоните на дърветата с главата надолу. Птиците се хранят с плодове и цветен нектар и са разпространени в Индия, Филипините, Нова Гвинея и др.
За синьоглавия висящ папагал ( Л. Далдулис ) е характерно това, че темето на мъжките птици е оцветено в ултрамариново синьо, докато останалата част от оперението е зелена, с жълти отенъци на гърба. На предната част на гърдите се вижда голямо червено петно. Общо взето, всички т.нар. прилепови папагали от Индия и Малайзия са известни най-вече с това, че спят с главата надолу, подобно на прилепите. Te прекарват нощта на групи, висящи сред короните на дърветата. Тези малки папагалчета са предимно със зелено оперение и сини, червени или оранжеви петна по главата и крилете. Цейлонското прилепово папагалче, подобно на розоволиките неразделни папагали, събира гнездови материал под перата в задната част на тялото си.
Скачащите папагали какарики
В Нова Зеландия се срещат два вида папагалчета, които днес принадлежат към любимите птици във волиерите – това са златисточелото и червеночелото какарики. Трудно можем да повярваме, че тези видове са започнали да се появяват по магазините едва през 70-те години на XX век. Златочелото скачащо папагалче ( Cyanoramphus auriceps ) има следните отличителни белези: мъжката птица има тъмнозелени пера, като към главата те изсветляват. Човката и е синя, с две червени петънца от двете страни, а челото е жълто оцветено, с червена ивица отпред. Под крилата този какарики има синьо оцветяване. Женската птица се отличава с по-тясна ивица на челото,което е с по-слабо жълто оцветяване. Младите птици са по-мътно оцветени и с по-къса опашка. Златочелите скачащи какарики обитават областите с дървета и светлите гори. Те са много живи папагалчета и се нуждаят от много движение. Живеят в малки групи, като избягват откритите месности. Гласът им е като на червеночелият какарики, но по-приятен.
Това са харесвани за отглеждане птици, най-вече заради своята подвижност. Партньорите са дълбоко свързани, бранят се един друг и ако стопаните се опитат да ги разделят, крещят много силно. Във волиерата се нуждаят от почва, обрасла с трева и с ниски храсти. Тези папагалчета трябва да имат постоянно възможнност за къпане и място, където да се крият от слънчевата светлина. Топлината при гнездене трябва да е около 18°С. Златочелите какарики предпочитат за гнездене “будки” в естествен ствол с широчина 25см и височина 60см , но след второто гнездене в една и съща година изискват ново място.
Червеночелите какарики ( Cyanoramphus novaezelandiae ) са подобен вид. Мъжките и женските птици имат наситенозелени пера, а темето, челото и малките петна зад очите са яркочервени. По крилата си папагалчетата имат синьо-лилаво оцветяване. Женските червеночели какарики се разпознават по по-дребната глава и по-малката човка. Младите птици нямат толкова ясно изразени червени петна. Тези папагалчета обитават гористите области, но обичат да се подвизават и по земята. Принадлежат към много добрите летци и странният им глас им звучи като блеенето на коза.