Домашни Любимци

Синята котка Шартрьоз



Когато французите говорят за синя котка, те най-често забравят за съществуването на руската синя чаровница и за британските сини котки. Те като че ли признават само своя шартрьоз. Интересно е, че за разлика от синята британска котка, която е получила огромна популярност през XXвек ( най-вече поради факта, че по това време редовно се появявала на телевизионният екран, рекламирайки котешки храни ), нейната изумителна европейска посестрима, френската котка шартрьоз, се е ползвала със статут на самостоятелна порода дълго време единствено във САЩ. За международните фелиноложки организации това европейско “произведение” е било просто разновидност на брианската синя котка. Котката не е била признавана, както във Великобритания, така и във Франция, макар че стандартът на породата вече е бил оформен през 30-те години на миналия век.
Френската котка шартрьоз буди възхищение със своята гъста, непропускаща вода козина и с ловните си качества. Сведенията за нея датират още от XVI век – преди около 400 години породата се е формирала в средите на картезианските монаси – изобретатели на знаменития ликьор шартрьоз. Но съществуването на породата още по това време било заплашено, поради ограничението на разпространението и. Но котките оцелели благодарение на изключителния си талант на убийци на манастирските плъхове и мишки. Доста любители във франция наричат тази котка “кучеподобна”, може би защото тя удивлява със спокойният си нрав, нехарактерен за повечето котки, както и със своята жизненост и сила. Вкъщи шартрьозът е тих и трудно може да бъде чут да мяука – той по-скоро издава нещо като “цвърчене”. Влюбените в породата шартрьоз почитатели вероятно не без основание я сравняват с нейните покровители – веселите, яки монаси, последователи на знаменития френски философ Картезиус ( Рене Декарт ), който съчетава в теорията си идеализма и материализма. Това като че ли е валидно и за идеалната, чаровна котка с прагматичен нрав. Легендата разказва, че котката е живяла в Гренобълския манастир, където, монасите произвеждали знаменитеия си ликьор. А котките на манастира се славели с умението си да ловят напористите гризачи, с което и заслужили честта да носят името на прекрасната напитка.
Породата шартрьоз била показана за първи път на изложба в Париж през 1913 година. През 1970 година породата била пренесена в САЩ, където била развъждана успешно и през 1983 година получила право на участие в изложби.
ВАРИАЦИИ
Косменото покритие на котката шартрьоз е оцветено в различни нюанси – от гълъбовосив, през пепелявосив до синьо-сив цвят. В края си космите имат характерен сребрист оттенък, в резултат на което козината преливащо блести. Носната гъба на шартрьоза е оцветена в синьо-сиво, устните му също са сиви на цвят, а възглавничките на лапите са бледорозави.
ОПИСАНИЕ
Шартрьозът е извънредно силна и мускулеста котка, която от векове е известна с ловните си постижения, но както споменахме, тя е призната като самостоятелна порода едва в наши дни. Днес се срещат две разновидности на шартрьоз и разликата между тях е минимална. Те леко се различават по цвета на очите и на косменото покритие. Като по-типичен вариант на шартрьоза се смята котката, която прави силно впечатление с гъстата си, “опушена”, сиво-синя космена покривка и със светлите си жълти или оранжеви очи. А другия вариант, по-светлия шартрьоз, е с по-синкав цвят на косменото покритие, като очите му са по-тъмни, с цвят на мед. Според стандарта на породата косменото покритие на импозантния шартрьоз не трябва да е плътно прилепнало към тялото – то е характерно и бухнало, като особено на шията, по гърдите и хълбоците наподобява овча вълна. Това е едно от различията между шартрьоза и синята британска котка.
Породата шартрьоз има средно голямо, набито тяло с широки рамене и добре развити гърди. Мъжките индивиди са по-едри и тежки от женските. Главата на котката е закръглена и широка, със здрави челюсти, закръглени бузи и мека линия на челото. Носът на шартрьоза е прав, със средна дължина и ширина, с добре очертан стоп на нивото на очите. Муцуната му не е голяма и е стеснена напред, като придава приятно изражение на котката, напомнящо усмивка. Очите на тази котка са кръгли, ( при вариантите – със златист до оранжев цвят ), като за предпочитане са яснооранжевите. Ушите са неголеми, високо поставени, с леко закръглени връхчета. Крайниците са сравнително къси, като забележителното е това, че костите са много тънки. И лапите на шартрьоза са средноголеми и изглеждат доста изящни, в сравнение с набитото, здраво тяло. Опашката на котката е среднодълга, като се стеснява към заобления край. Косменото покритие е меко, пухкаво и много гъсто, особено при мъжките екземпляри. То е късо и махнато, като се състои от еластичен подкосъм и по-дълъг, непропускащ водата горен слой. На собствениците не се препоръчва косменото покритие да се разчесва с четка, за да не се повреди защитния подкосъм. По-добре е само да се поглаждат, леко да се разчесва с пръсти и да се изтърква с влажна кърпа.
ХАРАКТЕР
Представителите на породата шартрьоз са подвижни котки, с мил и спокоен нрав. Те обичат да играят и могат да бъдат приятни компаньони. Благодарение на силата, ума и способността да се приспособява към условията на живот, породата е приживяла много векове и селекционерите днес се стремят да съхранят качествата и по пътя на внимателна и целенасочена селекция.
Изпратено на 8/22/2001 от Анонимен. Прочетено 3775 пъти.



за нас | контакти | реклама | полезни връзки | RSS новини
 
Copyright (c) 1999 - 2019 Triada Soft Ltd
 

 

търси

в раздел



8/19/2013
Шестте най-добре говорещи папагали

7/12/2013
Кучето помага срещу стрес

12/5/2012
Котките лекуват

11/9/2012
Деца и куче. Породи кучета

5/21/2012
Защо шоколадът е вреден за животните

1. Нашите водни костенурки (48004)

2. Моето хъски (43739)

3. Хамстерът – как да се държите с него? (41834)

4. Подробности за червенобузите костенурки (37456)

5. ЧЕРВЕНОБУЗЕСТИ КОСТЕНУРКИ (26691)

В света на папагалите

Декоративен плъх.Препоръки за начинаещия

Подробности за червенобузите костенурки

Нашите водни костенурки

Хамстерът – как да се държите с него?