Бул-териер

В началото на века с вливане на кръв от Стафордширския бул-териер се получили оцветени кучета. До 1950г. те както и родените от тях кучета с чисто бял цвят , не били с равен статус в породата. Някои от бул-териерите оставали с по-малки от обикновените размери. Това се случвало доста често, за да могат тези индивиди да се размножават. Броят им постепенно нараснал и в 1939г. те били регистрирани като самостоятелна порода в Британския Кенел клуб. Мини бул-териерът е с максимална височина при холката 35,5 см и притежава всички останали характеристики на бул-териера.
Белите бул-териери имали проблеми с глухотата в ранните си години на породата. През 1922 година членовете на Британския бул-териер клуб подписали декларация , че няма да развъждат, продават и показват на изложби кучета с увреден слух. Това изиграло положителна роля и ако в наши дни бул-териерите имат проблеми със слуха, те рядко са наследствени. През 1947г. в Британския бул-териер клуб са регистрирани 3367 кучета. Добре приспособяващи се и с висока жизненост, днес породата е популярна в целия свят./следва/