Санбернар

История: Потомък на римския молоски дог. Името му идва от названието на манастира “Св. Бернар” в швейцарските Алпи. Става изключително популярен като куче спасител на изпаднали в беда хора в планината.
Достойнства: мощен, но великодушен. Обожава децата, изключително предан, лесно се поддава на обучение
Недостатъци: не живее дълго време
Разходка: кратки и редовни разходки
Грижи за козината: всекидневно почистване с четка
Хранене: една и половина до две и половина стандартни дневни дажби.
Общ вид: облик, характеризиращ се с миролюбивост, величие и мъдрост
Размери: колкото по – едър, толкова по – добре, стига да е пропорционален
Окраска: ярко-риж, червено – риж и кафяво – риж с бели петна, а също бял
Глава: голяма, масивна с широко чело, плоски страни, къса и широка муцуна, с черни, месести устни.
Опашка: дълга, в спокойно състояние – увиснала, при възбуда и движение никога не се извива над гърба.
Лапи: големи, компактни, със сводести лапи.