Афганската хрътка е животно с инат

Далеч са времената когато афганската хрътка изпълнявала функциите, за които е създадена - да гони дивеч. Породистите животни в края на 20 век, приличат на господарите си. Основното им занимание е да се излежават в къщи. Афганките са превърнати в домашни любимци. А истината е, че те имат нужда от много тичане.
Затова съвременната хрътка е загубила своето очарование.
Кое ги прави обичани - външния вид на първо място. Два белега правят впечтление - походката и космената покривка. Афганките са грациозни животни - когато се движат го правят величествено. Козината им пък е много красива когато е поддържана грижливо. Трудно ли се възпитава такова четириного?! Не много. Обаче трябва да се познава характера на хрътката. Тя е много своеволна. Има собствено мислене, което и е наследство от авджийския й нрав.
По време на лов кучето само преценява какъв подход да избере, за да хване плячката.То е инатесто и прави каквото си науми. Стопанинът на афганската хрътка трябва да я научи на едно единствено нещо - да я кара да си мисли, че тя действа по собствена воля, а всъщност да изпълнява заповедите на господаря си.
При възпитанието трябва да се подхожда много внимателно. Животното се поддава на обучение до 6 месец. През това време то е като малко дете, ако го изпуснете от очите си ще ви изненада неприятно.Нужно е дружелюбно отношение, ако не се карате на висок глас и не го биете, ще го научите на основните правила.
При неправилно отглеждане хрътката може да стори много пакости. Липсата на движение я оттегчава и от скука тя може да върши много бели. Като нищо ще ви прегризе мокета, балатума или тапицерията на дивана, само защото се чуди какво да прави. Афганката може да си отвори и чекмеджетата и да разхвърли всички бикини или слипове из цялата къща. Може тайно през нощта като заспите, да свали на земята пилето, което сте оставили да се размрази и да го скрие зад дивана. Тъй като има много силна челюст може за кратко време да прегризе облегалката за ръце на стола. Затова афганката се чувства най- добре в къща с двор, където да тича на воля. Тя може да навърти 200 км, без дори да се задъха.
За да не се сплъсти козината й, трябва да се мие веднъж седмично.След като изсъхне грижливо се разресва. През пролетта и есента, космената обвивка се сменя, а така също и след боледуване.
Малко История
Няма документ, който точно да посочва кога е създадена породата. Предполага се, че е на възраст няколко хиляди години. Хрътката е била позната първо на народите в Афганистан, откъдето идва името й, Пакистан и северна Индия. Служела е за лов из планинските терени. Кучето е отличен ловец за лов на леопарди. Заради качествата си, то е било на почит сред племенните водачи. Те са отглеждали хрътките и заради качествата им на пазачи. Елитът се е забавлявал като е дресирал кучетата да поставят храната в чинията на господаря.
В Западна Европа афганската хрътка е позната от XIX век. Британски войници пренасят екземпляри в Англия.
Първоначално е имало 2 типа хрътка : единият се отличава с голяма космена обвивка, така наречения планински тип, а при вторият - наречен пустинен тип - козината е по-къса. От двата вида е селекционирана породата такава каквато я познаваме днес.