Йердел териер

Йердейлът е известен като цар на териерите и е най-големият сред тях. Неговото име означава териер от долината на река Йер /Йоркшир Англия/, откъдето са прародителите му. Предшествениците на днешния Ейрдал вероятно са произлезли от кръстосване с видровото куче. Първата изложба в долината на река Йер се състояла през 1864 година, но едва през 1886 година Английският киноложки клуб е утвърдил названието на породата. Това красиво декоративно куче е с високо вдигната, украсена с мустаци и брада глава. Движенията са леки и грациозни. През 1892г. любителите на йердал създават клуб. Младият йердал става модно куче на състоятелните слоеве на английското общество.

Представителите на тази порода са темпераментни, с добър слух и зрение. Леко понасят студа /до –35 градуса/, също и горещините. Еднакво активни са както на суша, така и във водата, в планините, дори в блатата, поради което ги използват за лов.

Световна популярност придобиват след Първата Световна война, когато към ловната известност се прибавя и славата им на служебни кучета. Използвани са също за откриване на мини. Сега в някои страни се използват от пристанищата и железопътната полиция.

Големият интерес към йердала се дължи на това, че е сравнително неголям / 62-66 см – мъжкия екземпляр, 57-61 см – женския екземпляр/ . Издържлив е, поддава се на дресировка, козината е гъста и остра, не се наблюдава естествено линеене и няма специфична миризма. Удобно е за гледане при градски условия, относително устойчив към заболявания, верен пазач и е добър с децата.

Важно е да се разхожда по два пъти на ден по 20 минути, задължително е много да тича. Също така ежедневно трябва да се реши с гъста твърда четка. За храненето – ежедневния порцион е 1-1.5 част от 376 грама консерва или пресен месен еквивалент. Всеки ден трябва да има изобилна бисквитена добавка. Ако забележите признаци за повишаване на теглото, намалете количеството на бисквитената добавка. Стабилното тегло зависи от това, доколко е активен животът му.