Защо отглеждаме зеленчукови растения от разсад

Зеленчуковите растения имат изключително важно стопанско значение. Но за съжаление, климатичните условия у нас не позволяват отглеждането им на открито през годината /от ноември до март/, защото имаме неблагоприятни условия за нормален растеж и развитие. Най-широко разпространените култури - домати, пипер краставици, градински фасул, дини пъпеши, тиквички и др.. имат големи изисквания към топлината, те могат да се отглеждат само в безмразов период - от началото на май до началото на октомври. Все пак, част от зеленчуците се произвеждат в парници и оранжерии. Но тежестта на производството е на открито през лятно-есенния сезон. Търсят се и се прилагат начини да се удължи производството и употребата на зеленчуци през зимата и пролетта в парници, оранжерии и прости култивационни съоръжения - студени и топли лехи, полиетиленови тунелчета. Да са отглеждат култури с по-скромни топлинни изисквания през студените зимни месеци, да се разшири съхранението им в прясно състояние, увеличаване на консервното производство и др.
Най-характерната особеност на зеленчуковото производство е разсадния начин на отглеждане на тези култури. Разсад се наричат младите растения, които се засаждат на постоянно място, където достигат пълното си развитие. Разсадният начин на отглеждане на зеленчуковите култури се е наложил в практиката поради следните доказани предимства:
1. Удължава се вегетационния период, като за целта се използват разнообразни култивационни съоръжения: парници, оранжерии, полиетиленови тунелчета, покрити лехи с полиетилен и др.
2. Има възможност за отглеждане на растения с дълъг вегетационен период и с голяма чувствителност към ниските температури в райони със сравнително къс вегетационен сезон.
3. Възможност за получаване на по-ранни добиви и се удължава периодът на отглеждане и производството на повече зеленчуци.
4. По интензивно и рационално се използва една и съща площ за отглеждане на повече зеленчукови култури.
5. Постига се по-ефикасна защита на млади-ю растения през ранната фаза от развитието им от неблагоприятните условия и от болести, неприятели и плевели.
6. Постига се значително увеличаване на добивите, особено от чувствителните към застудяване зеленчукови видове и сортове с дълъг вегетационен период - домати, патладжан, пъпеш и др.
Все пак, този начин на отглеждане има и някои отрицателни страни, които трябва да се знаят и имат предвид. А именно: влагат се значително по-големи разходи на труд и средства за производството им, отколкото при директното засяване на семената направо на постоянното им място на полето, в градината. Изразходват се значителни капитални вложения за построяване и поддържане на култивационни съоръжения и разходи за отоплителни материали - оборски тор, дърва, въглища, ел. ток. Има трудности при пренасяне на разсада до засаждането му на постоянно място. Освен това, разсадният начин е неприложим за онези зеленчукови култури, които се отглеждат на малка хранителна площ и не понасят пресаждането им или пък се влошава продуктивната им част - моркови, магданоз, репи, репички, фасул, грах, бамя и др. Въпреки тези недостатъци, разсадният чин е доказал своето голямо предимство за повечето от зеленчуковите култури като сигурно средство за получаване не само на високи, ранни и доброкачествени добиви, но и на високи доходи.