Кокиче

Кокичето е най-ранното пролетно цвете с бяло, увиснало цветче, което се отваря под снега.


То е любимо цвете на хората още от древни времена.
Според някои предания, когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валяло сняг. Ева била не само отчаяна, че по нейна вина са напуснали цветущите Божии градини, където царува вечна пролет, но страдала от жестокия студ. За да й вдъхнат кураж, няколко снежинки се превърнали в красиви бели цветчета. Така кокичето станало цвете на надеждата.
От митологията е известно, че с неговата примамливост то е като послушно дете на нимфата Амриха, с което тя известява хората за настъпващата пролет. По-късно, през средновековието, то е било символ на целомъдрие и чистота.
Съществуват и поверия, че кокичето носи щастие само на онзи, който е успял пръв да го види.

Семейство: Amaryllidaceae, кокичеви.

Родина: Западна, Централна и Южна Европа, Мала Азия.

Цъфти през февруари-март, но през някои години започва да цъфти още през декеври.

Размножаване: Чрез луковици, които се изваждат от почвата след засъхване на листата (юни месец) и се държат в сухо помещение.

Почва: Глинесто-хумусна градинска пръст.

Поливане: Само при отглеждане в закрити помещения.
Поливайте редовно, без да прекалявате. Дори след като прецъфти, кокичето се нуждае от поливане, докато почвата в градината се размрази и вие го посадите там - на слънчеви или полусенчести места, може и между храстите, стига почвата да не е твърде суха.

Торене: В периода на израстване се наторява два пъти.

Светлина: Слънчево изложение, но се развива добре и на сянка.

Засаждане: През септември-октомври луковиците се засаждат на постоянно място на дълбочина 6-10см, където остават в продължение на няколко години.

Източник: rozali.bg