Божурът – цветето на пламенната любов

По думите на Плиний това цвете, получило названието си от името на ученик на лекаря Ескулап, който с негова помощ лекувал всички страдащи, включително и бога на ада Плутон. В древността смятали, че злите духове изчезвали от местата, където растели божури, а само няколко листенца божур, нанизани на връвчица около шията, били достатъчни, за да се защити човек от най-страшните демони. С най-голямо уважение и обич се ползва цветето в Китай. Там то се култивира повече от 1500 години и е също толкова обичано, както хризантемата в Япония и розата в Европа. Галантният китаец, който иска да достави особена радост на любимата си й подарява божур; младоженецът, изразявайки любовта си, също не подминава всеобщия любимец. В Европа през средните векове смятали божура за лечебен. Вярвали, че действието му е най-силно, ако се изкопае от земята през март, задължително на смрачаване. На езика на източните народи божур означава “срамежливост” и “притеснителност”. Но при някои народи той е символ на глупава гордост и тромавост. Съществува легенда, че когато избирали кралицата на цветята, всички гласували за розата, само божурът възнегодувал: “Не съм съгласен!”. И тогава Флора го наказала. От древни времена хората използвали божура за лекуване на паралич, треска, кръвотечения, за някой отравяния. Настойка от цветовете му препоръчвали при епилепсия. Днес е доказано успокояващото въздействие на препаратите от божур. Отвара от корените му помага при неврастения, възбуда, безсъние, подобрява храносмилането, притежава обезболяващ ефект. Дали пък Флора не е била права, наказвайки го за неговата непримиримост?