Едни цветя се обичат, други се мразят!

Повечето растения чрез корените си и надземните си части отделят в околната среда характерни вещества, които играят важна роля в сложните взаимоотношения в природата.
Данни за тази природна закономерност има още в древността. През 370г., пр.н.е. Теофраст наблюдавал анатагонизъм между някои дървета и допуснал, че причината е вероятно тяхната миризма. По-късно римският естественик Плиний Стари в своята “Естествена история” писал : “Природата на някои растения е такава, че те убиват или причиняват вреда със своята мирирзма или сок.”
През мрачната епоха на средновековието, въпреки че развитието на науката замряло, също има подобни доказателства. По-късно веществата, които растенията отделят в околната среда, били наречени фитонциди, а взаимното влияние между тях – алелопатия.
Фитонцидите са едни от най-важните фактори на естествения имунитет към заразните заболявания – чрез тях растенията се борят срещу бактерии, гъби, насекоми. Не е случайно, че диворастящите видове са податливи на много по-малко болести, отколкото култивираните си събратя, които виреят в ръкотворна, а не в природна среда.
Както навсякъде в природата така и при растенията едни видове господстват и изместват други. Например дървото анчара съдържа сърдечната отрова антиарин, с която в миналото са мажели върховете на стрелите.
Установено е и, че борът и елата потискат фия, зелето, райграса, че жълтата акация влияе благотворно върху бора и тополата. Елата и момината сълза също са си взаимно симпатични. Но люлякът и татарският клен не се обичат, а брезата и дъбът притесняват бора. Зле си влияят дъбът и ясенът, дъбът и борът, брезата и борът, борът и елата. Враждуват също орехът и дъбът.
Има наблюдения, че розите и лилиите си помагат, но люлякът, лалетата и нарцисите бързо клюмват в присъствие на момина сълза. Лалетата и розите също са врагове. Добре е да знаем, че наличието на мак в букет с други полски цветя им скъсява живота.
Познаването на фитонцидната активност на растенията винаги е било от голямо значение, особено в селското стопанство, в медицината, във фармакологията, в паркостроителството и къде ли не още.