Съдържание Изпратете статия Пишете ни

Вашият коментар Изпратете на приятел

Изпратено на 3/3/2008 от Mimi.
awe hora vie dobre li ste da ubivate nai dobriq si priqtel?koito go napravi naistina qvno ne go e ibi4al i t.n. kakto pro4etoh komentarite po-nadolu e seedno da ubie6 starata si baba i dqdo e izvinqvaite ama...ubivate edinstvenata istinska lubov...;(

Изпратено на 3/3/2008 от Mimi.
awe hora vie dobre li ste da ubivate nai dobriq si priqtel?koito go napravi naistina qvno ne go e ibi4al i t.n. kakto pro4etoh komentarite po-nadolu e seedno da ubie6 starata si baba i dqdo e izvinqvaite ama...ubivate edinstvenata istinska lubov...;(

Изпратено на 2/27/2008 от Antoaneta.
I az sam izpravena pred dilemata,da pomogna li na kucheto si,kato go prispim,ili da se borim dokray???Imame bolonka-Leydi-sega prez avgust tryabva da navar6i 16 godini.No ot mesec i pove4e,po4na da pravi neobi4ayni ne6ta s lapite si i da se blaska po cyala no6t,nito ty spi,nito az...Udrya si glavata po zemyata i vsi4ko e tolkova bolezneno..........Zavedoh ya na lekar i se okaza,4e ne moge da di6a,da si poema dah...Ugasno mnogo ya obi4am,tya mi e kato dete,rodih edva predi 5 g. no sigurno 6te poslu6am doktora,koyto vse o6te se ma4i da i pomogne,no ne mislya,4e evtanaziyata e nehumanna,prosto tryabva da re6a dali da prodalga makite i...................

Изпратено на 1/25/2008 от Daniela.
I az imah do skoro ku4ence.Kazvashe se Top4o.Po4ina predi 2 meseca.Po to4no vzehme reshenie da go umyrtvim.Beshe polu4il kriza bybre4na.Izsledvahme mu kryvta i lekarkata kaza 4e bybrecite mu ve4e po4ti ne funkcionirat.Sled dve sedmici sprq da qde.Vseki den pla4ehme kato go gledame.Kogato stana mnogo zle reshihme da go umyrtvim no beshe stanalo ve4er i zimata nqmashe kak da go pogrebem.Za tova trqbvashe da go umyrtvim na drugiq den.Cqla nosht se my4i mili4kiq,oshte ne moga da go prejiveq,iznemoshtql disha tejko nqmashe drug izhod.Moite dumi bqha kogato se prebrah ve4erta predi da go umyrtvim"Zashto oshte ne ste go zanesli".Tolkova ne sme stradali za nikogo no ot obi4 trqbvashe da sprem stradaniqta mu da umira bavno i bolezneno.;(((((((((

Изпратено на 11/13/2007 от Тодор Братов.
До преди два дни имах най-хубавото и любящо куче на света ! Сан Бернар казваше се Бърни и аз в продължение на 8 години и половина бях неразделно с него ! Изведнъж започна да получава ужасни припадъци със адски ужасни гърчове, Ходихме в лечебница и там с Fenobarbital се опитваха да му помогнат но стоя под пълна наркоза около седмица,след което излезе от това състояние и започна по малко да се възтановява но трудно комуникираше,не беше адекватен достатъчно понеже му давахме Fenobarbital. И изведнъж отново започнаха пристъпите ! Ужасна гледка.....еден след друг с разлика от часове! Не бях на себе си от мъка,Гледахме как горкия Бърни си удряше гравата в ужасните гърчове и след като преминеха той гледаше уплашено и много объркано. Тогава извикахме ветеринар за да сложи край на този ужас. И той след пълна упойка прекрати мъките му. Целунах го с огромна болка за сбогом и сега като пиша това ми сълзят очите. Взех това решение с огромна болка за страдащия ми любим и най- красив Сан Бернар. Погребахме го в двора и сега се чувствам злече него го няма вече а бяхме неразделни! 3000 дни е бил с мен.......... От една страна се чувствам гадно затова че взех такова решение,но от друга той заспа дълбоко и нищо не разбра а така това което го убиваши отвътре щеше да е жестоко и продължително! От два дни се чувствам ужасно без моя Бърни ! Останаха ми снимките и хилядите спомени с него. Уверявам ви обичам това същество много но не можех да гледам как се мъчи в тази агония. Борят се във мен чувство за вина и чувство за това че той живя един прекрасен живот и умря в съня си. Откакто го имам Бърни съм се ужасявал от този момент. Сега съм разстроен и много ми е мъчно!

Изпратено на 10/16/2007 от DaDjaq.
видях предишните коментари и искам да ви кажа, по-добре е да не се мъчи, вярно - не е от най-приятните гледки да гледаш как умира съществото, с което си прекарал едни от най-щастливите моменти в детството си... и аз имах куче, не беше много нормално, постоянно дивееше, но прихвана някаква болест на червата, не разбрах каква... един ден си седеше както последните дни начумерен... отидох за малко до един приятел и като се върнах то лежеше на земята, замръзнало, стекох се да видя дали диша, уви не... не знаех къде се намирам, помолих приятеля да ми удари няколко шамара, но не - то лежеше там - неподвижно... сега ми се приплаква като се сетя колко красиво и игриво беше... сега майка му роди още един дивак, който се оказа "кораво копеле" и е живо и здраво. и слава богу, всеки ден бягаме наляво, надясно, без него сякаш не е ден...

Изпратено на 8/2/2007 от кгй.
кукгтк

Изпратено на 8/2/2007 от TeRyTo.
Tova e ujasno.Nikoga ne bih ubila ku4enceto si...tq e 4ast ot samata men i kato si pomislq 4e edin den nqma da sme zaedno...;( Iskam da popitam :ku4eto mi e rodeno slqpo s ednoto oko.Tova 6te se otrazi li na zdraveto i na sa6testvuvaneto mu?Pekinez e,na 1 iuli tazi godina napravi 7 godinki :) Molq,nqkoi koito znae otgovor na vaprosa mi,da mi pi6e na e-mail:teri_kozloduy@abv.bg

Изпратено на 7/11/2007 от krisi.
rijbeka e nai gotinto ku4e na sveta:):)

Изпратено на 7/1/2007 от ЛЕНИ.
Знаете, ли принципно всички сте прави! И аз много обичам животните, а любимци между тях са ми кучетата. От дете и до сега съм имала няколко кучета. За мое щастие или нещастие, предните ми кучета ги крадяха, та до скоро незнаех какво е кучето ти да е болно, какво е да е неизличимо болно и какво е да ти умре в ръцете, и в ръцете на сина ми, с когото бяха израснали (синът ни беше на 3 години, когато взехме кученцето- на 2 месеца). Това животно беше с нас 13 години и половина. Наложи се да се преместим в друг град и той се раздели с удоволствие с двора и свободата която имаше, за да ги замени за апартамент. На кучето ни му откриха тумор на тестисите. Биха му някакви инжекции и животинката се оправи "уж". Предупредиха ни, че скоро нещата пак ще се повторят и трябва да вземем решение да го оперираме. Кучето беше на доста години и една операция, дори и най- елементарната беше рискована за него. Мислихме много, животното беше добре и решихме, че всичко ще се размине. Докато един ден от тестисите му потече кръв. Заведохме го на лекар и ни казаха, че трябва да решим- дали да го кастрираме и да изчистят тумора или да успокояваме болката с инжекции. Мислихме много, накрая решихме, че е по- добре да го оперираме. В операционната го вкарахме съвсем спокойно. Той ни имаше безрезервно доверие. Преживя операцията, започна постоперативното лечение, животинката започна да се оправя. На втория ден вече сам се качваше по стълбите, искаше по- големи разходки. Решихме, че е станало чудото на което се надявахме. На четвъртият ден вечерта, излезе на разходка, но пожела много бързо да се прибираме. Няколко минути след като се прибрахме, започна да диша тежко, ... не ми се разказва повече. Умря в ръцете на сина ми, за няколко минути без да разберем какво точно стана без да успеем да направим каквото и да било. Всички го преживяхме много тежко, но най- тежко беше за сина ни. За първи път куче омираше в ръцете ми. Които са го преживели знаят за какво говоря. Много мислех от тогава, дали постъп

Изпратено на 2/22/2007 от lu4i.
hi az sam lu4i i sam na 12 i mnogo mi pomogna s tezi saveti

Изпратено на 12/15/2006 от stefi.
tova da gledaj kak kjivotnoto ti umira e ujasno nie imaxme ku4e na 1godina koeto se kazva6e Top4o . Edin den ileze ot vka6ti i se pribra tselia v krav iavno drugi ku4eta go biaxa napadna li . Az mnogo pla4ex za nego dokato ne izdaxna v ratsete mi.Pogrebax me go na edna poliana v selo,zashoto tovo miasto mu be6e lobimo samo tam se 4uvstva6e spokoen i na svoboda.

Изпратено на 9/8/2006 от lili.
NIKOGA ne bih ymartvila kucheto si za men to e chast ot men.Do sega sam imala 3 kucheta bolonkii tretoto go vzeh predi pet dena i tolkova mnogo mu se radvam che ne moga da si predstavq da sam bez nego.Kogato prochetoh komentarite razbrah che nqkoi den nqma da sam s nego i mi se nasalziha ocite.samo iskam da vi kaja che sporet men ne e hubavo da umartvqvash domashniqt si lubimec

Изпратено на 8/23/2006 от Дияна.
Напълно съм съгласна, че който се възмущава от ефтаназията, не е виждал агония. Не е чувал стонове и хрипове, продължаващи цял ден и цяла нощ, не е държал тяло, което се е тресяло и се е сгърчвало от болка, не е чувал писъци на болка, когато си поема животното въздух да се задушава, когато издиша да се дави и да плюе, да се изхожда през цялото време докато се гърчи и да му се изпъва сякаш целта му е да се скъса, да изстива и да пламва през няколко минути. Който се възмущава не е преживявал ужаса да чува стонове, които другарят му през живота си не е издавал. Не е чувал, какъв вой може да наддава едно умиращо животно. И това да продължава час след час, след час, след час, след час, след час, след час, след час.... Не - тези, които говорят така възмутено не знаят какво е тежка смърт.

Изпратено на 6/23/2006 от Gabi.
Само човек, който не е преживял страданията на тежко болно куче може да твърди, че да бъде приспано е нечовешко и нехуманно. Наистина, много е трудно да се вземе решението да постъпиш така, но ако не се решите да го направите, после може дълго да се упреквате за болките и мъките, които не сте му спестили. Казвам го от личен опит. Нашия доберман Джим в последния месец от живота си имаше много тежка сърдечна недостатъчност. Всеки ден освен лекарствата го водех по два пъти да му бият инжекции за обезводняване. Накрая отказаха бъбреците му. Не можете да си представите как се мъчеше в последните си 24 часа. Включително и викахме лекар да се опита да му направи пункция. А можехме да му го спестим, ако се бяхме решили да го приспят. Това е сайт, който направих в негова памет: http://store1.data.bg/gabipap/doberman/doberman.htm

Изпратено на 5/7/2006 от antoaneta.
ne sam 4uvala do sega po goliama glupost.tova mogat da go napravat samo jestoki xora ,sadisti

Изпратено на 4/19/2006 от Ирина.
Не ви разбирам!Казвате, че обичате животните, но не мислите за тях, а за себе си.Когато то се мъчи и те моли за помощ какво ще направиш???Ами приспи го! Животните не могат да се надяват на живот след смъртта- при тях всичко е тук и сега- искате да си отидат с ужас в очите ли?Смилете се над тях и пренебрегнете себе си!

Изпратено на 2/28/2006 от didi.
sporet men tova e ujasno i ne4ove6ko.koito e sposoben na takova ne6totoi sigorno e savsm bezmilosten!

Изпратено на 1/19/2006 от деси.
жестоко е, но е правилно. моето ку4е умря преди 2 месеца пез упойка и беше просто ужасно.със следващото ще постъпя правилно преди да е почнало да се мъчи.

Изпратено на 12/7/2005 от виктор.
Днес почина котето ми на 13 годишна възраст.както всички котки тя беше го усетила и от три дена се криеше къде ли не и отказваше всякаква храна.незнам как е при кучетата но Котки определено не искаше никой да види нейния край.Оставете животното да си отиде когато му дойде времето.Това със скъсяването на агонията е утопия.Те не агонизират, Те искат да се насладят на всеки един момент живот, и до последно да чуват гласа ви.

Изпратено на 12/7/2005 от desi.
znaete li moeto ku4e ne izduhna v racete mi no umrq,za6toto edno drugo go umori do smurt.dokato be6e za malko pri men gledah kak malkite mu kafevi o4i se sulnqt s kruv i mi stava6e mnogo mu4no za nego.az ne sum tazi koqto da re6i kak da umirat jivotnite dali ot estestvena smurt ili 4rez eftanaziq,no znam 4e te sa jivi su6testva i zaslujavat da jiveqt,za6toto te sa nai dobriq priqtel na 4oveka

Изпратено на 10/5/2005 от За БРИТА.
Допреди 15 дена ми беше непонятно и отвратително изобщо да си помисля, че ефтаназията е вариант да се разделиш с домашния си любимец. Но за мое най голямо съжаление дори ми се наложи да я поискам за моята Брита. Намерих я преди 3 години, полуумряла, болна, слаба. Тя беше порода Доберман./Не мога да си представя как някой изобщо би могъл да изхвърли това куче/ Независимо от породата, тя беше най-доброто животно което съм срещала. Никога не е проявявала агресивност. Можеше всеки да я погали и тя отвръщаше с една целувка. Дори съм си правила експеримент - часове непрекъснато галене и в момента в който си дръпна ръката, с лапичка ме приканваше отново да я галя. Погледа и беше изпълнен с безгранична любов и благодарност. На 23.09.05, лекарите и откриха тумор на далака, на следващия ден я оперираха. Казаха ми, че има разсейки по всички вътрешни органи, и въпреки това се надявах на чудо. Прибрахме си я в къщи. Започнахме да и даваме вода и храна през спринцовка. Но пийнеше ли дори 20 мл, започваше да повръща, и гледаше виновно все едно че е направила беля. Накрая дори когато излизах да разходя другото си куче, тя се опитваше да стане и да отиде и тя на разходка, и не можеше. Гледаше неразбиращо, чувстваше се виновна, че я викам, а тя не може да дойде. И въпреки всичко, продължавах да се надявам на чудо. Вчера като се прибрах, едвам се беше довлекла до средата на хола. Легнах на земята до нея, тя се успокои и се облегна на мен. Гледаше ме само в очите. По едно време започна да диша тежко, очите и се разшириха, и аз си помислих, че умира. След малко се успокои. След половин час се повтори същото. Разбрах че е време да се разделя с нея. НЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИТЕ КОЛКО МНОГО ОБИЧАХ ТОВА СЪЩЕСТВО. Не можех да разбера, как някои хора могат да са толкова безчувствени и да ефтаназират животните си. Но понякога наистина се налага. Това е едно от най трудните решения което някога съм взимала, и въпреки всичко знам че беше правилното. Оставам си със спомените за това мило съ

Изпратено на 9/17/2005 от Rosi.
az nikoga ne bih go napravila nikoi pove4e ot mene ne haresva ku4etata tqh obi4am pove4e ot vsi4ko na sveta te sa nai hubavoto ne6to ojasno mnogo gi obi4am koito napravi tova ne6to bih iskala da e nakazan te trqbva da si dojiveqt jivota dori i do poslednata sekunda za tqh vsi4ko tova im se struva mnogo jestoko ot va6a strana te sa se doverili na vas 4rez dobrinata im a vie kakvo pravite nai nakraq v posledniqim mik jivot vie gi nakazvate 4rez omartvqvane otkade znaete 4e te 6te umirat nikoi ne moje da razbere dori i vetirinarniq lekar KU4ETO E NAI-DOBRIQ PRIQTEL NA 4OVEKA no tova vie ne go znaete az sam gotova na vsi4ko za ku4etata dori nqkoida se opitat da me ubiqt az pak 6te gi obi4am OBI4AM VI KU4ETA NIKOGA NQMA DA POSTAPQ TAKA DOVERETE MI SE :)

Изпратено на 8/30/2005 от Краси.
Преди два дни се наложи да приспим кучето ми,много ме боли,а и всички у дома... Но мисля,че това беше правилният избор,животното се мъчеше страшно. Почина за секунди,само се изпъна и толкова...Дължах му бързата смърт,защото беше мой приятел 6 години,и всеки един ден от тях е бил изпълнен с обич и преданост.Сбогом,Ерик!

Изпратено на 7/20/2005 от trip.
Мисля че е важна и причината за приспиването.В този случай може да се търси и хуманност в такъв акт.Ако ку4ето е болно и се мъчи има резон да бъде приспано,или въобще по-здарвословни причини.С други думи ако видимо се измъчва от живота си. При хората е същото.Щом има афтаназия при хората защо да няма и при кучетата?Да проявим толерантност към видимо страдащо куче,оставяйки го да се мъчи/защото го обичаме например/от болест ,старост и т.н. е много е престъпление! Бъдете здрави

Изпратено на 6/10/2005 от Дияна.
Аз бях писала на 18.1.2004. Днес се навършват една година, пет месеца и петнадесет дни от раздялата ми с моя най-добър приятел. Искам да попитам maria, как се справя със загубите, които споменава, че е преживяля. Аз го сънувам постоянно. Липсва ми безумно. Събуждам се плачейки, а него го няма. Кога минава това чувство. Как да се справя. Близките ми казват, че е време да се замисля за дете, но аз искам единствено моят Чарли. Толкова ми липсва. Как да се справя.

Изпратено на 6/10/2005 от Дияна.
Аз никога няма да си простя, че го оставих да си умре по "естествен начин". Агонията му продължи денонощие. Хриптеше, мучеше, тресеше се... А аз не можех нищо да сторя. Гърчеше се. Само се надявам да е бил в по-голяма част от времето в полусъзнание, защото... не мога да си го простя. Нямах сили да се простя с него. Трябваше да поискам да го приспят още след първата нощ, но явно бях попаднала на "хуманен" лекар. Ако някой е преживявал подобен кошмар нека ми пише моля ви. Не мога да се утеша. Знам, каква неописуема болка изпитваше два дни, а аз не можах да поискам евтаназия. Дано не ми се сърди. Чувствам се толкова виновна. Не знаех, какво да правя. А и не можех нищо да направя - той ме напускаше, но по много мъчителен начин. Мина почти година и половина, а не мога да забравя този кошмар. Помогнете ми, моля ви.

Изпратено на 6/8/2005 от piseto.
4e i na vsi4koto otgore tryabva da sme tam i da gledame "priyatnata" gledka,da vijdame kakwo stava,osaznavaiki 4e sme za posleden pat s tova milo sa6testvo,da vidim kak za posleden pat ni gleda s onezi dover4ivi i obi4livi o4i...ne,ne moga da si go predstavya.My4no mi e

Изпратено на 2/22/2005 от obi4am ku4eta.
mislq,4e ne trqbva da se umurtvqvat jivotnite,6toto vse edno da prispim starite xora koito sa v ku6ti,nqma li da vi e mu4no da prispite baba si ili dqdo si??????zamislete se be xora,tva e ne4ove6ko i nenormalno!!!!!tiq raboti gi pravqt samo izvergite!!!

Изпратено на 2/4/2005 от MILICA.
AZ IMAM KU4E.STRA6NO MNOGO OBI4AM JIVOTNITE I NIKOGA NE BIH POSEGNALA NA JIVOTA IM.ZA MEN TOVA E NEMORALNO I NE4OVE6KO

Изпратено на 10/9/2004 от Tedi.
Za men tova e ne4ove6ko!Stra6no mnogo obi4am jivotnite i nezavisimo ot sustoqnieto im-TE IMAT PRAVO DA JIVEQT!!!

Изпратено на 6/16/2004 от ema.
IMAM SI KU4E!Ot nqkolko meseca zapo4na da spi po pove4e i da miri6e,no nikoga ne bih napravila tova s nai-dobriq mi priqtel,nikoga ne bih mu pi4inila tova! koito e pisul tova,qvno e lud!

Изпратено на 6/8/2004 от maria.
ku4eto mi e staro i bolno i slu4aino, turseki otgovor na vuprosa za ostarqvaneto (na koito qvno nqma bezboleznen otgovor),popadnah na tozi mil suvet za umurtvqvaneto. ne razbiram kak moje nqkoi da pi6e s takova ravnodu6ie.znam, 4e e ku4e i 4e e staro, no tova go pravi ve6t, ot koqto prosto trqbva da se oturvem, kogato se s4upi, nali?kakvo ozna4ava "to trqbva da bude umurtveno"?

Изпратено на 5/19/2004 от maria.
Hora, ne slushaite kakvo vi govoriat. Koito e pisal tova mai si niama jivotinche vkushti. Zagubila sum ne edno kuche i bolkata e ujasiavashta, a ne znaia kak bih se chuvstvala ako az go ubia/de fakto taka izliza pone spored moiata suvest/. Nikoe kuche ne iska da umre zashtoto e staro i bolno. KUCHETATA NIAMAT STRAX OT SMURTTA KATO NAS HORATA, no vupreki tova ne mislia che iskat da umrat. Ujas, samo kato si pomislish che ima hora koito razsugdavat taka.

Изпратено на 5/17/2004 от milena.
Samo ako kucheto e beznadejno bolno ,v protiven sluchai nikoga, ako iskash da ostanesh zdrav psichicheski do kraj na jivota si.

Изпратено на 2/25/2004 от бибин.
домашният ми любимец е част от моето семейство,така че такива коментарии за мен са непонятни,нима убиваме близките си когато остареят?

Изпратено на 1/18/2004 от Diyana.
A, kak da prodylva viwota si az? Sanuwam go, 4e se e warnal, a go nqma, 4uwam go postoqnno, a go nqma, iskam da go pomiri6a, a go nqma, iskam da go dokosna, a go nqma... Golqm 4owek sam. Znam, 4e towa e viwota, no toi mi be6e viwota, a we4e go nqma.

Изпратено на 12/23/2002 от kak moje takiva prostotii.
Tova e naistina jestoko,ne mislia 4e niakoi normalen 4ovek bi posledval tozi taka nere4en"suvet",ku4etata sa jivi su6testva kato horata..NO ,ako e naistina bolno jivotnoto i e o4evidno 4e strada,ako 4oveka e napravil vsi4ko po silite si za da mu pomogne ,no ne e uspial i jivotnoto se mu4i,sigurno i az bih go "umurtvila"(mnogo gadna duma),no ne sum napulno sigurna..a tezi hora koito si umartviavat ku4etata samo ei taka ot GLEZOTIA za da se otarvat ot tiah ,sa niakakvi Bez4uvstveni su6testva...ama ima i takiva hora...

Изпратено на 12/16/2002 от AZ.
Не мога да си представя, че кучето което е не само част от симейството ми, а и част от самата мен, само защото е остаряло и не е жизнено трябва да бъде умъртвено. Това е ЖЕСТОКО И НЕМОРАЛНО. Ако се мъчи и агонизира..... мисля, че дори и тогава не бих могла... Нали при хората това е подсъдимо?!

Изпратено на 2/27/2002 от Люли.
това наистина е ужасно, ако не е изключително наложително. Само защото било остаряло не значи, че трябва да бъде приспано, да не би старите хора, които не чуват или не виждат да ги приспиват?!! странни разсъждения... сигурно на това са способни само хора, на които домашния им любимец им е като тежко бреме от което искат час по-скоро да се отърват.

Изпратено на 1/16/2002 от N.
nalogi mi se da prispja kucheto si,, a to beshe naistina mlado. chuvstvam, che sam go predala. za galost obache njamashe lek za negovata bolest i vmesto da se machi samo v kashti, dokato vsichki sme na rabota, predpochetoh da mu spestja makite. stradah strashno mnogo zaedno s nego. njamah sili da otida s nego do doktora - izpratih brat si. sega stradam az...minaha dosta godini, no kato se setja za kucheto si i ochite mi se palnjat sas salzi. to beshe naj-blizkoto mi sashtestvo - radvasge se i stadashe zaedno s men, hraneshe se i speshe ednovremenno s men. lipsva mi ugasno.....

Изпратено на 12/24/2001 от Boxer.
Никога не бих умъртвил моето куче дори да е сляпо или му оредее козината . Това просто не е човечно . Сигурен съм че то предпочита да си умре спокойно от старост отколкото да го приспи някой .

Изпратено на 12/7/2001 от Дана.
Разбира се, че е жестоко, особено когато не е абсолютно наложително. Това че трудно вижда и чува, и спи почти през целия ден не е задължително, за да го приспиш. Според мен приспиването е крайна мярка за абсолютно агресивно или неизлечимо болно куче

Изпратено на 11/30/2001 от nora.
Лекарите отказват да извършат приспиването,а ме съветват да го изоставя в гората.За мен това е по-жестоко отколкото аз да го умъртвя.За сега немога нищо да направя от посоченото,макар че ослепя .

Изпратено на 10/17/2001 от Rumi.
Prosto nyamam dumi. Da se otarvech po tozi nachin ot sashestvoto, koeto e bilo chlen na semeistvoto, e napravo otvratitelno. Horata, koito imat jivotinki u doma, go razbitrat mnogo dobre.

Изпратено на 10/13/2001 от neli.
Ugasno e da ubivame domachnite si lubimzi.