Американският стафоршир териер е надежден пазач

Той се държи с достойнство във всякакви ситуации, не е шумен и не демонстрира без нужда своята смелост и злоба.

Въпреки страховитата слава на тази порода, нейните представители заслужават вниманието на всеки, който желае да има до себе си предан и надежден пазач. Когато в края на XIX в. Хората обърнали по-голямо внимание на тези кучета, те били удивени от изразителната им глава с широки челюсти и силно развити дъвкателни мускули. По това време американският стафордширски териер се наричал пит-дог или янки-териер. През 1936 г. получил съвременното название, официално признато от Американският кенел-клуб.Той бил твърде популярен в своята родина, а днес е широко известен и в много други страни.
По-скоро булдог, отколкото териер, този сравнително дребен атлет с широка масивна глава притежава ярка индивидуалност и способност да се защити, каквато абсолютно не съответства на неговите размери.
Кучетата от тази порода са много непретенциозни, обичат да си поспиват, лесно се приспособяват към обстановката, в която живеят, здрави и мощни са и се отличават със завидна непоколебимост. Потребностите им от физическо натоварване са умерени:добрият крос в парка или едночасова игра са достатъчни.
Притежавайки неповторимо обаяние, декоративност и привлекателен темперамент, съвременните стафордшири са идеално приспособени и много удобни за отглеждане в градски условия. В характера на това куче отсъства присъщата на много териери холеричност, то се държи достойно във всякакви ситуации, не е шумно и не демонстрира без нужда своята смелост и злоба.
Бойният дух на съвременните представители на породата до известна степен е снижен от селекция, но по нищо не отстъпва на мъжеството на популярният английски бултериер, създавайки в същото време по-малко грижи в града. Стафордширът е общителен, отзивчив, но изисква твърдо възпитание, тъй като заложеният боен потенциал в това куче може да бъде опасен за хора и животни.
Като цяло, това е здрава физически и психически порода, която не изисква особени грижи и се отличава с дълголетие.
Американският стафордширски териер почти никога
Не боледува, храни се с апетит, общителен е и не създава големи проблеми на своя собственик. Предан до смърт на своя стопанин, едновременно с това той запазва свободолюбивия си дух, което при неправилно възпитание може да доведе до формирането на упорит характер. За да се влюби човек в тази порода, просто трябва добре да се запознае с нея. Грешките във възпитанието на стафордшира са абсолютно недопустими: това куче бързо запомня всичко лошо. От най-ранна възраст кутрето трябва да посещава занятия на дресировачния ринг, където то привиква към разнообразното обкръжение и се учи да общува с други кучета и непознати хора. Но трябва да го предпазвате от контакт с агресивни кучета. Попаднал веднъж в сбиване, американският стафордширски териер ще хареса вкуса на битката и ще бъде много трудно да се отучи от опасният си навик.
При дресировката на стафордшира е най-добре той да се въвлече в игра. Отчитайте особеностите на неговата психика. Например, кучето отказва да изпълни някоя команда. Не настоявайте: американският стафордширски териер е не по-малко упорит от вас. Колкото повече вие упорствате, толкова по-силно ще се съпротивлява той. Възможно е да ви бъдат нужни месеци, преди да постигнете това, което искате.
При възпитанието на кучетата от тази порода са необходими търпение и настойчивост. Това е умно куче с добра памет, но изисква твърда ръка. Силен и активен, стафордширът трябва да ходи спокойно с повод, без да го изпъва и да се подчинява от първата дума. Неговият ловен инстинкт е добре развит, поради което проявява естествено любопитство. То води след себе си непредвидими поривисти постъпки, които трябва да се сдържат от стопанина. Но, по правило, това куче е много привързано към семейството на своя стопанин и не е склонно към скитничество.
Как това куче, в миналото предназначено за боеве, се държи с останалите кучета? По своята природа американският стафордширски териер не търси схватките, но в случай на нападение или заплаха реагира мълниеносно и безстрашно. Ако бъде нападнат от някое куче, ще запомни това за цял живот. На 15-месечна възраст стопаните трябва да следят внимателно своите кучета по време на разходка: те могат приятелски да се хвърлят срещу някое куче, което от своя страна може да ги възприеме като възрастни животни. Често това води до битка с трагичен край.
Здравите челюсти не пречупват чувствата
Американският стафордширски териер се слави с това, че вижда в своя стопанин идол. Сред непознати хора е по-сдържан, макар че е общителен и приветлив. Има репутация на надежден пазач. Но съвсем не е задължително от него да се прави стражево куче. Тази порода се представя отлично и в други видове дресировки, в това число и в аджилити, а тъй като е и весел компаньон, винаги е готов за игра. Ако в семейството ви има малки деца, то не е нужно да се безпокоите, че кучето ще се държи грубо с тях.
Американският стафордширски териер изисква от хората да се отнасят с уважение и обич към него, а правилното възпитание ще му позволи да прояви най-добрите си качества. Не случайно поклонниците на тази порода смятат, че това куче е просто гениално.