ЗЕЛЕНИТЕ ИГУАНИ
Сред влечугите, отглеждани като домашни любимци, зелените игуани се радват на особена популятност. Може би това се дължи на тяхната красота, спокоен характер и относително лесно отглеждане Зелената игуана е разпространена в Централна и Южна Америка, където обитават тропическите гори. Води дървесен начин на живот , най-често в близост до водни басейни. Игуаните са активни през деня. В природата използват главно храна от растителен произход. Има два подвида зелена игуана.
ЗЕЛЕНИТЕ ИГУАНИ
Сред влечугите, отглеждани като домашни любимци, зелените игуани се радват на особена популятност. Може би това се дължи на тяхната красота, спокоен характер и относително лесно отглеждане Зелената игуана е разпространена в Централна и Южна Америка, където обитават тропическите гори. Води дървесен начин на живот , най-често в близост до водни басейни. Игуаните са активни през деня. В природата използват главно храна от растителен произход. Има два подвида зелена игуана.
Първият е обикновената игуана (lguana iguana), а вторият е т.нар. синя игуана (lguana l.rhinolopha), която има малък рог на върха на носа си. Характерно за синята игуана е, че запазва наситения си зелен цвят до края на живота си, докато обикновената посивява с настъпването на полова зрялост. Максималната дължина на възрастното животно е 2 м. , като 2/3 от нея са опашка. За отглеждане на зелени игуании се използват просторни терариуми, богато аранжирани с клони за катерене. Желателно, но не задължително, е наличието на воден басейн. Температурата през деня трябва да бъде около 28-30 градуса, а през нощта между 18-21. За да се поддържа нормалният жизнен цикъл на животните е необходимо дължината на осветения фотопериод да е 12-14 часа през деня. Общата влажност на терариума трябва да бъ7де 70-80 %. За целта е необходимо опръскване два пъти на ден с хладка вода. Като настилка може да се използва смес от пръст и пясък или пръст и торф. Игуаните, особено младите, трябва регулярно да се облъчват с ултравиолетова лампа. При липса на такава може да се използва аквариумна фитолампа. Лятно време можете да искарвате своите любимци на слънце. Искам да отбележа, че климатът в България не е като в Калифорния, поради което не е целесъобразно да отглеждате своите игуани свободно пуснати.
Хранене
Както вече споменах, зелените игуани са предимно растителноядни. Те се хранят с различни видове листа, цветя и плодове. На “затворено” ядът също така и различни зеленчуци като: моркови, домати, зеле, варени картофи, тиквички и др.
Поради това, че няма смисъл да изброявам всички видове храна, бих желал да дам един пример за домашно приготвена диета за млади игуани, която всеки на базата на своя опит може да допълва и разширява .
Нарязана (маруля, зеле, спанак ) –1 ч. чаша.
Настъргани моркови – 1 ч. лъжица.
Ябълка (ситно нарязана) – 2 ч. лъжици.
Банан (ситно нарязан) – 1 ч. лъжица.
Смляна суха храна за кучета – 1 ч. лъжица.
Бебешка каша “Слънчо” – 1 с. Лъжица.
Костено брашно – 1/8 ч лъж.
Витамини и минерали – според дозата от етикета.
ЗАБЕЛЕЖКА: диетата е за една игуана !
Не трябва да се учудвате на кучешката храна. Макар че игуаните са растителноядни, в природата те ядат и по малко животинска храна. Освен това чрез сухата кучешка храна в диетата се добавят липсващи в плодовете и зеленчуците минерали, а също така и протеини. Задължително е добавянето на витамини и калций, особено за младите игуани. Според сезона могат да им се предлагат цветове и листа от: акация, глухарче, детелина и др.
Мъжките игуани се различават от женските с по-големия си гребен, по-масивната глава и по-дебелата основа на опашката.
Чифтосването е през юни-септември, а бременността продължава 2 месеца, след което женската снася до 80 яйца. След три месеца от тях се излюпват малките. При нормално отглеждане, игуаните достигат полова зрялост на 3 години.
Владимир Мустакерски собственик на частен терариум, пред списание “За котки, кучета и ...”, издател – Пламен Цветанов.
Изданието излиза под егидата на Националната Фондация за Защита на Животните.
Получено от Таня Димитрова