За храненето на котката

Домашната котка проявява своя характер на диво животно по време на лов - няма значение, че вкъщи я чака паничката с вкусна храна! За нея много по-привлекателна е прясната плячка, дори ако тя е хлебарка или молец. Изследвания, проведени от зоолози във Великобритания показват, че котките ежегодно убиват около 20 млн. птички и около 35 млн. дребни бозайници. Най-често жертви са полските мишки, които съставят 17% от храната на подивелите домашни котки, които са проблем за Великобритания. На второ място са врабчетата - дребните птички, които се учат да летят, най-лесно попадат в котешките лапи.
Ако домашните котки можеха да се прехранват с ловуване, те щяха да са в отлична кондиция. Но как стоят в действителност нещата? "Хора, пожалете животните - хранете ги по-малко". Епидемията от затлъстяване в САЩ е обхванала не само хората, но и четириногите им питомци - около 30% от котките и кучетата страдат от наднормено тегло, което е станало "основна причина за тяхното неразположение". За дебелаците - било хора, било животни, проблемите са едни и същи - диабет, сърдечносъдови заболявания, артрит...
Много често стопаните, които си "угаждат", пренасят тази привичка и върху домашния си любимец - душата им се сгрява от мисълтта "Ние толкова си приличаме". На тези мили картинки яростно реагират ветеринарите: "Нашите кучета и котки се тъпчат до смърт. Те и без това имат малка продължителност на живота, а ние го съкръщаваме, като им позволяваме да увеличат теглото си." А иначе в САЩ с диетичното хранене на домашни любимци няма проблем: в зоомагазините се продават и продукти, които съдържат полезни за кучетата и котките зеленчуци, плодове и дори добавки от билки...

Рибата и млякото

Рибата съдържа витамините А и D, както и доста белтъчини. Но не трябва да се предлага в суров вид, тя трябва да е минала през топлинна обработка. Специалистите препоръчват да се използват само "рибните" котешки консерви, а не консервите, предназначени за консумация от хората. Някой народи предлагат на гостите си екзотични рибни деликатеси - японците предлагат например суровата риба "суши". Дали обаче такава риба е добра и за котките?
Котка, която се опитва да хване златната рибка от аквариума и при това се намокря - един любим мотив на карикатуристите! Въпреки, че на някой домашни котки суровата риба е вкусна, това носи своите рискове. Освен, че съществуват опасности от инфекция, месото на сладководните риби съдържа ензима тиаминаза, който унищожава тиамина, по-известен като витамин В1. Вярно е, че заради еднократното удоволствие от суровата риба, котката едва ли ще получи някакви поражения, но такава храна не бива да става част от ежедневното й меню. Освен това, трябва да се знае, че има и друг "разрушител" на витамин В1 - това е варенето. Който храни домашната си котка с готвена храна, винаги трябва да прибавя този витамин към нея. Добре е на животното да се дава и бирена мая, която е много богата на В1. А в готовите храни, които се продават, този витамин е в достатъчно количество. Котето, което расте, дневно се нуждае от около 2 мг витамин В1 на 1 кг живо тегло, а възрастната котка - от 1 мг. Липсата на витамин В1 води до безапетитие и отслабване на организма. И нервната система се нуждае много от този витамин и при липсата му понякога се появяват неврологични симптоми - несигурност в движенията, странно държане на главата и дори смущение в сърдечния ритъм. Състоянието на кожата също зависи от количеството на поглъщания витамин В1.
А млякото? Вярно е, че то е източник на белтъчини, калций и много микроелементи, но в състава му липсват желязо и таурин. Някой котки не могат да се "справят" с лактозата и малко след консумирането му получават диария, дори започват да повръщат. За да се избегнат тези неприятности, добре е да имате под ръка пълноценно сухо мляко (на пазара се намират продукти на известни фирми), което е много удобно за употреба, защото така се приготвя лесно количеството, нужно за една консумация (и в него липсва гореспоменатата лактоза). Не забравяйте обаче, че млякото не замества водата и не се дава като добавка - то е храна!

Лактозата причинява разстройство

В повечето селски стопанства храненето на котката с мляко е нещо съвсем нормално. За учудване е обаче, че все още съществуват и голям брой градски домакинства, чиито членове също предполагат, че за котката е особено полезна купичката с мляко. Това е странно, тъй като стопанинът би трябвало да забележи последвалото разстройство или силно подуване.
Котешкото мляко отговаря по своя състав на потребностите на котешкия организъм. Но кравето мляко има висока концентрация на млечна захар (лактоза). Лактозата съставлява главна част от въглехидратите в кравето мляко. Тя представлява "двойна" захар, която се състои от галактоза и глюкоза. За разтварянето й е необходим ензимът лактаза. Ако този ензим не е налице, или ако неговата концентрация в организма е малка, той не може да преработи тази млечна захар. А при повечето котки ензимът изцяло липсва или присъства в съвсем малко количество.
Кравето мляко се състои в голямата си част от въглехидрати (37.7%). Котешкото мляко има доста по-малко въглехидрати (25%). В него най-голям дял имат суровите протеини (44.4%), докато кравето мляко остава далече назад със своите 26.9%. Другата съставна част на котешкото мляко е суровата мазнина - 31.5. И тук кравето мляко не може да му съперничи със своите 26.3%. Котешкото мляко отговаря 100% на нуждите на котешкия организъм и става ясно, колко малко кравето мляко задоволява индивидуалните потребности на котката. От време на време, като допълнение или лакомство, са подходящи мътеницата и киселото мляко.
В края на краищата, с какво ще храните вашия мъркащ любимец - решавате само вие! Но не трябва да забравяте, че в храната му задължително трябва да присъстват съставките, за които става дума по-надолу.

Съставки

Аминокиселините. Най-важната от тях е таурин. Ако той липсва, при животните започват да се наблюдават слепота, сърдечна недостатъчност, нарушаване на възпроизводството (вкл. безплодие и вътреутробна гибел на малките). Аминокиселините се съдържат в яйцата, месото и рибата.
Мазнините. Те също са необходима част от храненето и са основен източник на енергия и на витамините А, D, E и К. Важно е да се знае, че персийските котки трябва да получават повече мазнини от другите породи! Като цяло, съдържанието на мазнини в храната на котките трябва да е значително по-високо от това в "менюто" на кучетата - тази е една от причините, поради което кучешката храна не е подходяща за котки.
Калций. Недостигът на калций се наблюдава при хранене, което включва само месни продукти, но и неправилната му дозировка също води до проблеми при котките. Калцият и фосфорът трябва да са в съотношение 1.2-2.0:1.0. Ако това условие не е спазено, започва калциране на ставите и костите, което е особено опасно за подрастващи котета.
Витамини от групата В и витамин С.

Готовите храни

Съобразявайки се с днешния динамичен начин на живот, много фирми предлагат на пазара разнообразни и балансирани готови котешки храни под различна форма - консервирани, сухи и др., като по този начин улесняват стопаните, защото малцина от тях разполагат с нужното време, за да приготвят "менюто" на своя любимец, включващо необходимите съставки.
Сухите храни имат предимството, че могат да престояват дълго време в паничката, без да се развалят и котето ги има на разположение винаги, когато огладнее. Сухите храни са добре балансирани - имат нужното съдържание на витамини, протеини, мазнини (в неголямо количество, и понякога се налага допълнителното им даване), магнезий, таурин. Накой фирми-производители са разработили допълнителни съставки, които поддържат урината с нужната киселинност (pH), за да не се стигне до запушване на пикочните пътища при мъжките котараци, и пикочния мехур - при женските. На пазара се продават и храни с повишено съдържание на витамини и калций, нужни за бременните, кърмещи и подрастващи котки. А когато храним котката си със сухите храни, винаги до паничката с яденето трябва да има и съд с прясна вода!
Хранителните предпочитания на котките са строго продиктувани от тяхната обмяна на веществата - правилният баланс на хранителните вещества: протеини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали, е задължителен. В домашни условия е трудно да приготвим храна, която да съдържа тези необходими съставки в оптималното съотношение. Важно е да се съобразим с фактори като възраст, ритъм на живот, здравословно състояние и др. Дългогодишният опит и постоянното сътрудничество на западните фирми с научните институти гарантират първокласното качество на готовите храни със световноизвестни марки.
Качествените сухи храни осигуряват на котките това, което никоя домашна храна не може да гарантира - оптималния баланс на хранителните вещества. Протеините са най-важната част от котешката "диета", защото осигуряват растежа и възстановяването на тъканите, особено за майки, малки котенца или след тежко боледуване. Аргининът и тауринът са незаменими аминокиселини, които организмът на котката не може да синтезира, а трябва да получи "наготово" от храната. Мазнините са концентриран източник на енергия, а също така се грижат за отличното състояние на кожата и козината. В състава на добрите сухи храни са включени и витамини, които са неразделна част от "диетата" за здрав и силен организъм, и минерали, които участват в изграждането на костната система и зъбите. Дневната дажба от около 100 гр качествена суха храна осигурява на зрялата котка всички необходими хранителни вещества в оптимална пропорция. Иначе количеството месо, нужно на такава котка, е около 70-100 гр на ден.
И от гледна точка на хигиеничност, добрата суха храна също е идеалното решение - тя е дълготрайна, не губи хранителните си качества и винаги ви дава възможност да отделите точно необходимото количество. А вкусовите разновидности (напр. говеждо и пилешко, пилешко и пуешко, сардина и скумрия, обогатени с черен дроб) са истинско гастрономическо удоволствие за вашите котки.
Въпреки, че сухата храна е оптимално решение, добре е от време на време да я комбинирате и с консервирана, особено ако котката ви "настоява" за това. Консервираните храни на световноизвестните производители се предлагат в множество вкусови комбинации, така че да задоволят дори и най-взискателните котки. Разнообразие можете да постигнете чрез редуването на сухата и консервираната храна - например суха храна от сардина и скумрия, съчетана с консерва от заешко месо... Консервираните храни също са разнообразни и удобни за употреба, но при тях енергийните съставки са по-малко, а съдържанието на течност във "влажните" храни е по-голямо. Затова, ако храним котето с консервирана храна, то трябва да изяде дажба с около 3 пъти по-голямо тегло, за да усвои организмът му нужните вещества. Например, за котка с тегло 2.5-4.5 кг са необходими около 60-100 гр суха храна или 225-360 гр (както и в зависимост от калоричността на използваната храна) консервирана храна на ден.
Специалните сухи храни са много подходящи за бременни котки заради високата концентрация на хранителни вещества, като дневната дажба трябва да бъде увеличена: по време на бременността - двойно, а след раждането на малките - до 4 пъти повече от обичайната, поднесена няколко пъти на ден. Само така майката ще може да осигури достатъчно качествено мляко за своите малки.

Малките котета

Интересно е, че малките домашни любимци растат с различна скорост - непородистите котета могат да бъдат отбити и да преминат на "по-твърдо" меню на възраст около 3-4 седмици, докато породистите им събратя, които растат по-бавно, не могат да бъдат откъснати от гръдта на майката преди навършване на първия месец. А представителите на някой домашни породи растат още по-бавно - на тях им е необходимо да бозаят и през втория месец след раждането. След 7-мата седмица котетата трябва постепенно и внимателно да преминат от майчиното мляко към нормален хранителен режим. В този момент най-подходящи са готовите храни от сериите Junior - те са силнокалорични, специално обогатени на протеини и аминокиселини, необходими за развитието на подрастващите котенца и съдържат точната пропорция от витамини за правилното израстване на костите и зъбите.
Малките котета трябва да се хранят по 4 пъти дневно. Можете да започнете да им предлагате и млечно меню, смесено с консервирани месни храни за деца (бебешки месни пюрета, каши) или с консервирана котешка готова храна. Когато котето навърши 5-6 седмици, в зависимост от кондицията му можете да започнете да му давате храна за котки (която трябва да раздробите на късчета) или пасирано варено пиле. На възраст 8 седмици котетата са напълно отбити от гръдта на майката. Вече може да им се дават по 3 дажби дневно. Към 6-7-месечна възраст можем да увеличим количеството на храната и да я предлагаме на котето 2 пъти дневно - сутрин и вечер. Употребата на суха храна е препоръчително да стане най-рано след 4-5-я месец. След първата година се преминава към храна за зрели котки.
Първите млечни зъби при котетата се появяват през първия месец след раждането им, а на възраст 6 седмици вече се появява пълният набор от 26 зъба. Постоянните зъби на котетата започват да растат на възраст около 4-6 месеца, избутвайки млечните. Възрастната котка има 30 зъба: 4 големи кучешки, с които животното задържа и убива плячката, 12 резци, разположени между кучешките и използвани за гризане, и 14 задни зъба (лъжекътници и кътници), които действат като ножици, режейки месото на хапки. С напредване на възрастта тези зъби се износват и старите котки се лишават от някой от тях - това обикновено не води до проблем, ако животните се хранят с мека храна.

Възрастните котки

Храненето на възрастните котки не се отличава съществено от това на животните от другите възрастови групи, но на някой хранителни вещества трябва да се обърне внимание.
Напластяването на зъбен камък може да доведе до проблеми, но това може да се избегне, ако периодично (желателно е 1 път в седмицата) стопаните чистят котешките зъби или употребяват и от комерсиалните храни, специализирани за предотвратяване на появата на зъбния камък.
За приучаване към миенето на зъби, в повечето случаи е необходимо животното да е младо, в противен случай, когато котката не е свикнала, подобна манипулация може да не се увенчае с успех, но въпреки всичко може да опитате следното:
Отначало, докосвайте само устата му, внимателно повдигайте ъглите на устните, докато то лежи в коленете ви. И докато котката не свикне към вашето постоянно докосване до устата й, повече нищо не бива да предприемате. По-нататък започнете да повдигате котешката устна и леко прокарвайте измития си палец по зъбите й. Когато котката привикне и към това, опитайте да започнете да чистите зъбите му, използвайки детска зъбна четка или най-добре специална четка за животни. Отначало четката може да е суха, а по-нататък опитайте да почиствате котешките зъби с детска паста, или разбира се по-добре - специализирана за животни. В никакъв случай не използвайте от вашата паста, това може да доведе до натравяне с флуор, който е токсичен за котките. С четката, внимателно масажирайте венците.
Камъкът се наслагва, ако зъбите на животното не се "уражняват", не са постоянно в действие и не се почистват. Дивите котки почистват тези свои "инструменти" късайки и ръфайки стръвно месото на своята плячка, но домашните любимци, хранейки се с месна преработена храна, често започват да страдат от образуване на зъбен камък около венците.
Котките са означавани като "сеньори" на възраст от 7 до 8 години и като "гериатри" (стари) на възраст от 10 до 12 години. Около седмата година от живота на тези домашни любимци се повишава тяхната склонност към заболявания, свързани с възрастта - откриват се физически и метаболични промени, а също и промени в поведението. Процесът на стареене се влияе от наследствеността, храната и средата. Хронологичната възраст на животното изобщо не е задължително да отговаря на физиологичната му възраст (8-годишна котка с тежко заболяване на бъбреците и неподходящо хранене може да изглежда по-възрастна от 11-годишна здрава такава).
Изискванията на по-старите котки към храната не се отличават съществено, в сравнение с тези на по-младите животни. Само едно ограничение е съществено за забавяне на процеса на стареене и продължаване на живота - става дума за намаляване на енергийния прием. Доставянето на калории, намалени с 20-30% (в сравнение с поддържащата хранителна дажба, предназначена за по-млади котки), намалява съществено риска от развитието на туморни заболявания, заболявания на бъбреците и имунно обусловени болести.
Вече стана дума за най-важното в храненето на старите котки, но не е излишно по-подробно да разгледаме ключовите фактори.

Вода

Водата често е пренебрегвана, но подобно на храната също е "критично" вещество за поддържане на живота на по-старите котки! С възрастта се намалява усещането за жажда, което и без друго при котките не е изявено. За загубата на вода от организма помага също и намалената функция на бъбреците, която се среща много често при по-старите котки. Продължителната дехидратация, може да наруши нормалните метаболични процеси и да изяви някой скрити заболявания. Една здрава котка дневно трябва да приема 200-250 мл вода.

Калории

Намаленият дял на мускулната маса, забавената обмяна на веществата и понижената физическа активност са фактори, които намаляват необходимостта от енергия при стареещата котка. При котките склонността към затлъстяване се намалява след седмата година, а склонността към измършевяване драстично расте след единадесетата.. Този факт обяснява повишената склонност към заболявания, намаления прием на храна и свързаното с възрастта влошено храносмилане и усвояване на храната. Въпреки, че склонността към затлъстяване след седмата година се понижава, наднорменото тегло си остава характерна черта за по-възрастните котки. Доказано е, че двата екстремума (затлъстяването и измършевяването) увеличават риска за смърт при котките над 8-годишна възраст - при затлъстелите животни около 3 пъти повече, отколкото при екземплярите с нормално телесно тегло! Ето защо, за всяко по-възрастно животно за достигане на оптимално телесно тегло и кондиция, най-важният критерий е изборът на храна и метод на хранене!
Специализираните храни за възрастни животни съдържат допълнителни съставки за по-лесното и по-бързо усвояване и храносмилане на храната.

Белтъчини

Съдържанието на белтъчини в храната при здравите по-стари котки не би следвало да се понижава. Приемането на протеини и калории е необходимо за поддържането на мускулната материя, за синтезирането на белтъчини и функционирането на имунната система. Препоръчителната дневна доза протеини за здрава по-възрастна котка, хранена със специална готова котешка храна, е 30-45% от сухото й вещество. Важно е съдържанието на животински белтъчини, чиято повишена смилаемост може значително да подобри усвояването на храната и така да помогне за поддържането на съответната телесна маса. Намаляването на съдържанието на протеини в храната на по-старите котки е мотивирано, тъй като тези екземпляри са склонни към бъбречни заболявания, които в тази възрастова група най-често са причина за смъртта.

Мазнини

Мазнините подобряват вкуса на храната и повишават нейната калорична стойност! Храната на по-старата котка трябва да съдържа единствено лесносмилаеми мазнини, тъй като способността за усвояването им с възрастта намалява, а това при много старите котки може да доведе до намаляване на телесното тегло. Твърде силното намаляване на мазнините в храната (т.нар. храни "light" не са подходящи) не е добре за по-старите котки, с изключение на онези от тях, които определено са склонни към напълняване.

Целулоза

Целулозата влияе върху състоянието на храносмилателния тракт по различни начини. Тя подобрява работата на червата и прави по-качествено изхранването на чревните клетки. А по-добрата перисталтика може да подобри положението на страдащите от запек котки - при по-старите екземпляри той възниква в резултат на намаленото приемане на вода, на ограничена активност и снижена подвижност.

Калций, фосфор, магнезий

За разлика от хората, при по-старите котки не е диагностицирана остеопороза. Въпреки това, костното вещество на възрастните котки остава стабилно до седмата година, а след това започва да намалява. Причината вероятно е свързана с намаляването на мускулната маса и телесното тегло в зависимост от стареенето. За да се поддържа количеството на костно вещество и да се намали рискът от появата на бъбречни камъни, по-старите котки трябва да получават храна със средно по количество съдържание на усвоим калций.
В контраст със средната потребност от калций в храната, съдържанието на фосфор се препоръчва да се намали. Препоръката се основава на факта, че приблизително вяка трета котка от по-старите котки страдат от бъбречни заболявания, чието протичане се повлиява позитивно след намаляването на фосфора в храната.
Намаленото съдържание на магнезий в храната намалява риска от развитие на болести на долните пикочни пътища, които се срещат по-често при рано кастрираните и при затлъстелите котки.

Режим на хранене

Здравите "сеньори" могат да се хранят по 3 начина - свободен достъп до храната, поднасяне на порции в определен час и комбинация от двата начина. На затлъстелите котки трябва да се предлага отмерено количество храна - то може да се раздели на порции или наведнъж да се предложи целодневната дажба. Котките с по-ниско от нормалното телесно тегло трябва да имат постоянен достъп до храната. Поради отслабените обоняние и възприемчивост към вкуса, по-подходящо е на по-възрастните котки храната да се предлага затоплена и полутечна. Свободният достъп до суха храна и предлагането на полутечни порции няколко пъти дневно също може да подобри храненето! Приемът на вода и храна за много старите котки може да се повиши, като им се предлага месен бульон или сос от консервирано месо.
Стопанинът би трябвало да отбелязва телесната кондиция на своята котка на всеки 2 до 4 седмици. Тъй като мускулната маса има тенденция към намаляване, нейното необикновено спадане и колебанията в телесното тегло в напреднала възраст (над 16 години) са повод животното да бъде прегледано от ветеринар! Собственикът също така би трябвало да наблюдава всекидневното приемане на храна и вода, изпражненията и урината. Всяко отклонение трябва да бъде разгледано и диагностицирано от специалист. Най-честата диагноза при много възрастните котки е заболяване на устната кухина! Затова грижата за устната кухина трябва да бъде неотменна част от превантивната програма за здравни грижи при по-старите котки.

Болести, свързани с неправилното хранене

Нарушаването на хранителния баланс може да доведе до редица заболявания при котката. Семейство Котки, като стриктни хищници, показват висока степен на биохимична адаптация към стриктна месна диета, за разлика примерно от кучетата, за които може да се каже, че са почти всеядни животни. Храната на свободно скитащите и дивите котки включва главно гризачи, зайци, птици, риба, влечуги и насекоми. Котката изяжда цялата жертва, заедно с вътрешностите и костите, като по този начин си осигурява необходимите витамини и минерални вещества. Суровото месо, спомага за почистването на зъбите и поддържането на оптимална pH среда на урината, червата и стомаха, предпазвайки я от редица заболявания (например камънообразуването, гастрит, орални инфекции и др.). Но в домашни условия, котката рядко би могла да ловува и същевременно да е здрава. А храненето със сурови меса си носи своите рискове.
В домашни условия котките лесно привикват към определени храни, отказвайки всичко друго, а това може да доведе до болестни състояния, които най-често се развиват бавно, но пък обикновено са необратими - засегнатите органи, в резултат на неправилния подход, не могат да възстановят функцията си (дегенерация на зеницата, анкилоза на шийните прешлени, деформация на костите и др.).
Рибата. Еднообразното хранене само със сурова риба може да доведе постепенно до дефицит на витамин В1 (тиамин) в организма (топлиннообработената риба, независимо по какъв начин, обаче е безопасна). В такива случаи най-често заболяват малките котета - първите признаци на неразположение се появяват 2-4 седмици след началото на храненето със сурова риба. Появява се обилно отделяне на слюнка, а котето застава над паничката с храна, но или не яде, или поема съвсем малко количество храна. След още 2-4 седмици се появяват краткотрайни гърчове, а животното свежда шията си надолу. Сърдечната честота се забавя, появяват се и нарушения в ритъма на сърдечната дейност. И ако при тази ситуация не се предприеме лечение, котето изпада в кома и умира. Лечение: инжектиране (по-добре) или орално поемане на витамин В1 в продължение на една седмица. Същевременно е необходимо диетата да се коригира.
Друга крайност при отглеждането на котки е храненето само с месо. То е богато на фосфор, но в него липсва достатъчно калций - това довежда до обедняване на кръвта на калций. В такива случаи организмът започва да го извлича от костите и те омекват. Това е състояние, известно като хранителна остеодистрофия. Заболяването се среща най-често при малките котета и води до лошо изграждане на костите. Ако котенцата бозаят, калцият се извлича от организма на майката чрез кърмата, като последиците остават за нейна сметка. Често заболяването неправилно се нарича рахит, макар че причините за развитие на рахита и признаците му са съвсем различни, а и появата му при котките е може да се каже - рядка. Обикновено животните заболяват 16-20 седмица след раждането и първите признаци са леко окуцяване след игра - котето започва да се движи на леки подскоци. Постепенно бодрото до този момент животно започва да избягва движенията и предпочита да лежи на тъмно. Характерни са деформациите на гръбначния стълб, таза и крайниците. А именно промените в костите на таза водят до стесняване, което при женските котки може да доведе до сериозни затруднения при раждането - затова е по-добре такива домашни любимци да се кастрират.
Но котките определено са месоядни животни и цялата им обмяна на веществата главно е насочена към преработката на месо и недостатъчното им хранене с животински протеини води до редица заболявания. А освен общия недостиг на протеин се наблюдава и липса на някой компоненти, които се съдържат само в продуктите от животински произход - напр. аминокиселината таурин, чийто недостиг поразява очите, сърцето и създава проблеми с размножаването. Признаците на увреждане на ретината (в резултат на недостиг на таурин) в началото са неясни и невинаги се забелязват. Първоначално се нарушава нощното зрение - котката се придвижва внимателно в сумрака. Зениците й са разширени и на стопаните може да направи впечатление, че очите светят по-силно. А по-късно настъпва и тотална слепота! Добавянето на таурин в храната (чрез хранене с месо) спира развитието на процеса, но не лекува появилата се вече атрофия.
При котките, хранени с някои видове риба (напр. консервирана риба тон) или с храна, към която е добавено рибено масло, престояло дълго време на светло, може да се развие т.нар. "болест на жълтите мазнини" или хранителен стеатит. Причина за заболяването е наличието на ненаситени мастни киселини (с които рибното масло изобилства) и липсата на витамин Е. Заболяването засяга главно млади затлъстели котки. Лечението се състои в корекция на диетата и добавка на витамин Е (300 мг на ден, перорално).
Но прекомерното съдържание на някой компоненти в храната също води до болестни състояния! Такъв е случаят с витамин А, който при предозиране се натрупва в организма на животното. Това става при постоянно хранене само с черен дроб или при добавяне на рибено масло в менюто. Признаците на токсикозата са намален апетит, депресия, изпъкване на очите - болестта се развива за около 4-6 седмици. При малките котета се възпаляват венците, а зъбите опадат. Ако храненето със същата диета продължи, след около 1 година се развиват и увреждания на скелета - ошипяване и срастване на шийните прешлени, както и ошипяване и обездвижване на лакътните стави. Болките в предните крайници се усилват и котката предпочита да стои на задните си крака, подобно на кенгуру. Измененията в костите са необратими, но останалите признаци изчезват при промяна на диетата и прекратяването на приемането на витамин А.

Затлъстяване на котката

Съвременните котешки храни са богати на енергийни източници и са много вкусни. Много често домашните любимци похапват повече и получават повече калории, отколкото могат да изразходват чрез движението си при застоял живот. Менюто трябва да съдържа по-малко мазнини и повече баластни вещества. Ако котката тежи 4.5 кг, ще са й необходими около 1200 калории за да поддържа това тегло. Но ако тя е склонна към затлъстяване, трябва да получава около 65% от посочените калории, което прави 800 калории (това е около 200 гр от съответната храна) (по правило мъжките котараци имат по-високи калорични нужди). Добре е количеството на котешката храна да се разделя на 3 части. Едно минимално повишаване на телесната активност чрез движение може да помогне на котката да отслабне, след което се възстановява естествената регулация на приемането на храна. Затлъстяват животни, които имат ставни и костни увреждания и движението им е затруднено. Това се наблюдава и при застаряващите котки, които не се движат. Хормоналните смущения също са причина за наддаване на теглото. Понижената активност на щитовидната или повишената дейност на надбъбречната железа могат да доведат до прекалено натрупване на мазнини в организма на котката.
Обикновенно идеалното тегло за една "нормална" котка се движи в границите на 4-5 кг. Естествено, има и индивидуални разлики - за едър и силен котарак 6 кг тегло не са много, докато женска котка, тежаща и по-малко от 4 кг, пак може да изглежда добре. Това се установява по външния вид на животното - стопанинът ще усети ребрата под тънък слой мускули и изпъкналостта на костите при хълбока. Ако се напипа слой мазнини в долния край на корема, това вече е признак за затлъстяване. Закръглянето на корема също е признак за надебеляване. При късокосместите котки талията трябва да е забележима.

Кои са факторите, които предизвикват наднорменото тегло?

- Ограничено движение, предимно при домашните котки.
- Вкусна и богата на калории храна.
- Неконтролирано предлагане на храна.
- Прекалено хранене в млада възраст.
- Съвместно хранене с други котки.
- Прекаляване с лакомства и награди.
- Хронични заболявания (напр. артроза)
- Кастрация.
- Напреднала възраст
- Генетични дадености
- Хормонални смущения
- Нарушения на функциите на център в мозъка.

Какви са последиците от наднорменото тегло?

- Опасност от диабет
- Натоварване на кръвообращението
- Увреждане на сърцето
- Проблеми с дишането
- Затлъстяване на черния дроб
- Заболявания на ставите
- Увреждания на гръбначните прешлени
- Намалена продължителност на живота

Трябва да се променят някой навици и на стопанина, и на котката - например, да се ограничат наградите под формата на лакомства и вкусни хапки. Дори и в началото да ви е трудно, с течение на времето котката сама ще свикне с по-рядкото похапване. Тя все по-рядко ще си проси храна. Много добре ще е да я извеждате на продължителни разходки. И все пак, с течение на времето повечето котки надебеляват - както и при хората, това отпускане идва с възрастта. Поне един път седмично претегляйте котката - отслабване със 100 гр е идеално за затлъстялата котка!

Обичам те животно!


Получено от Таня Димитрова