Хидрокултура

Хидрокултурата не е нещо изкуствено, а точно обратното, защото образецът на хидрокултурата е природата. Някога основа за съществуването на растенията са били вкаменената лава и водата. Думата “хидро” идва от гръцки и означава вода. Понятието “култура” на латински означава развъждане на растения. Следователно хидрокултурата може да се нарече водно отглеждане или водно развъждане. Това обаче не означава , че пръстта се заменя с вода, а че на мястото на пръстта се слага глинен гранулат. Той се предлага на пазара под формата на топчета печена глина с диаметър 2- 16 мм. Естествено порьозният материал има предимството, че е чист, биологически неутрален и беден на сол. Това са все благоприятни предпоставки за добър растеж без вредители.
От земното растение към хидрокултурата...
Започнете с промяната в началото на вегетационния период, който обикновено започва през март- април. Процесът трябва да завърши най- късно до началото на октомври, защото тогава започва периодът на покой. През бедните на светлина зимни месеци от ноември до февруари шансовете за успех са нищожни. В никакъв случай не правете промяната по време на цъфтеж. Най- добре направете първия си опит с някое младо, здраво растение.
За хидрокултура са ви необходими глинен гранулат, саксия, съд за хидрокултура, показател за нивото на водата и хранителни вещества.
Най- лесно се пресаждат в хидрокултура следните растения: дифенбахия, еонимус, смокиня, шефлера, драцена, декоративен пипер, сансевиерия, юка, кипарисова трева, хибискус, филадендрони. Освен тях подходящи са и аглаонема, бръшлян, монстера, фалшива аралия, хоя белла, хамедорея, дизиготека и каланхое.
Първо изплакнете глинения гранулат с течаща вода. Оставете го 24 часа във вода, за да се напои. През това време поставете показателя за нивото на водата в подходящия за растението съд. Извадете растението от саксията и поставете корена за около половин час в хладка вода. След това внимателно почистете пръстта от корените. Това става най- добре с душ или под струята на чешмата. Плакнете, докато цялата пръст падне от корените. Напълнете съда за хидрокултура до една четвърт с добре напоения глинен гранулат. Поставете върху него растението, така че корените да се разпрострат на всички страни и да се наместят добре в гранулата. Добавете гранулат, докато коренът се покрие напълно, най- добре до ръба на саксията. Накрая разклатете саксията, така гранулатът ще прилепне по- добре към корените. След това полейте с хладка вода от чешмата. Показателят за нивото на водата не бива да надвишава оптималната маркировка.
Крачка по крачка
След засаждането в хидрокултура растенията са чувствителни и се нуждаят от много грижи. Първо трябва да поставите саксията на топло, светло място. През следващите седмици растението ще образува типичните за хидрокултурата водни корени. По- старите земни корени умират. Затова е много важно след 3- 4 седмици да полеете обилно кореновата туфа. За тази цел извадете саксията от съда за хидрокултура и я сложете под хладкия душ. Смята се, че кореновото развитие е напреднало дотам, че растението може да приема вода и хранителни вещвства без допълнителна защита.
Ще познаете дали промяната е понесла добре на растението, като пипнете листата му. Впрочем, новото хидрокултурно растение може да се тори едва след 2 до 4 седмици. Най- просто това става с помощта на батерийка с хранителни вещества, която се поставя в предвиденото за това място под саксията. Разбира се, можете да използвате и специална хранителна смес, като спазвате указанията на опаковката. Много по- трудно е да се привикнат към хидрокултура растения със силно разклонени коренища или филцова коренова туфа. Такива са папратите, бегониите и антурията (фламинговото цвете). За разлика от тях хибискусът привиква много добре към хидрокултурата въпреки фините си коренчета. Трябва обаче да го подпомогнете чрез намаляване на асимилационната повърхност, като подрежете всички вдървени клонки до една трета от дължината им.