Конете от тракененска порода

От всички топлокръвни коне, тракенерът е най-близък по външен вид до чистокръвната английска порода. Организираното развъждане на този атрактивен ездитен кон е започнало през 1732 г., когато Фридрих Вилхем първи, крал на Прусия, създал кралските конюшни за развъждане не коне от породата тракенер в Изтучна Прусия ( днес част от Полша). Много английска и арабска кръв била използвана за подобряване на качествата на местните коне.Това били прадедите и на дребните буйни коне от породата швайкен, познати още на тевтонските рицари, които колонизирали този район в началото на XІІІ век. Породата "швайкен" пък е потомък на понито "коник", чиито корени се търсят назад, при примитивният тарпан
. Към края на XVІІІ век били положени големи усилия за подобряване на тракененската порода, известна още като източнопруска порода. Били подобрени най-елитните от животните в кралските конюшни и последвалия процес довел до бързото развитие на породата. Не след дълго тракененските коне били много търсени - в началото за впряг, а след това и за нуждите на кавалерията.
Известен едновременно с елегантност и издръжливост, тракенерът се радвал на повсеместна почит в продължение на почти два века - до унищожителната Втора Световна война. През есента и зимата на 1944 г. породата претърпяла катастрофални загуби, въпреки че били направени откъслечни опити конете да бъдат евакуирани преди пристигането на руските войски. Оцелели малко от хилядите тракененски коне ( доста от тях били кобили с жребчета ), които тръгнали на запад през Европа, изминавайки 1500км. Преди тяхното бягство в племената книга на Източна Прусия били вписани повече от 25 000 коня - едва около 1200 от тях успели да стигнат на Запад, но повечето животни пък не оцелели в изключително тежките икономически условия на следвоенна Германия.
Почти невероятно е, че благодарение на всеотдайните усилия на хората, съхранили оригиналната племенна книга, породата не изчезнала напълно! Оцелелите евакуирани коне били върнати и регистрирани отново в Западна Германия и с възстановяването на развъдната дейност и увеличаването на броя на животните, тракененската порода заела достойно своето място в съвремения конен свят. Оценяван високо заради външният си вид и елегантни движения, за смелостта и издръжливостта си, тракенерът е търсен както като състезателен кон, така и за подобряване на качествата на топлокръвни породи.
Интересни факти
Един от най-извесните представители на породата е Абдула - красив сив жребец, който бил отличен скачач и се състезавал в САЩ. Язден от жокея Конрад Хомфелд, той спечели отборен златен медал и индивидуален сребърен медал на Олимпийските игри през 1984 г. и беше победител през следващата година в състезанията за Световната купа. Абдула бил пренесен в Канада, докато все още бил в корема на майка си и се е родил през 1970 г. След завършването на бляскавата му състезателна кариера, той бил използван за разплод в много държави, благодарение на използването на замразена сперма.
Кратко описание
Тракенските коне са високи - 160-165 см. В окраската се наблюдават всички едноцветни варианти. Главата на животните е изящна, с големи очи и малка муцуна, а шията е елегантна и изтънена. Тези коне се отличават със силно тяло със средна дължина и добре замускулена, често овална задница. Гърбът е среднодълъг и прав. Крайниците са с добре развита костна система, с ясно очертани сухожилия и здрави копита.