Казанова на нощта

Сънят не се подчинява на класическата психология и все още е загадка. Спазматични движения на крайниците, въртене на очните ябълки в орбитите им, подсъзнателни пулсации, които пораждат най-лошите кошмари: човек “активно се отдава” на съня, който наричаме “почивка”. Защо спим? По силата на какво затваряме очи и се откъсваме от “външния свят”? Колкото и да е парадоксално, това още не се знае! Но на въпроса “Как спим?” отговорите изобилстват. Много са пътищата, по които се изследва тази “тера инкогнита”, която прекосяваме по 8 часа на ден, без някога да сме достигнали границите и.
По време на съня човек се откъсва от външния свят, за да възстанови физическите и психическите си сили. Но дори тази проста дефиниция е неточна. Сънят може да се определи като състояние, в което се притъпява вниманието временно, но не се прекратява физическата и умствена дейност. Фазите му са винаги едни и същи между заспиването и събуждането. Изясняването на техния механизъм е някъде далеч в бъдещето...
Безсънието е главното нарушение на съня, но е много индивидуално. Изследвания са показали, че хора, които твърдят, че не са мигвали цяла нощ, всъщност са спали 5-6 часа. Обратният проблем е сънливостта, която е свързана с дълги и чести събуждания нощем. Нарушение е и спирането на дишането по време на сън – от 30 секунди до 1 минута, особено при пълни хора винаги е придружено с хъркане.
“Програмирано” праисторическо заспиване
Запазването и днес на “накъсания” сън на далечните ни прадеди, принудени да остават бдителни през нощта, за да се бранят от свирепи зверове, е интересна хипотеза. Какво представлява “накъсания” сън? Той е многофазен сън, който се прекъсва от събуждания. За разлика от монофазния, който може да бъде непробуден от около полунощ до 8 часа сутринта.
Праисторическите хора са спали вероятно по 90-120 минути, последвани от събуждане. Тази структура се е запазила наред със стремежа да се потискат събужданията. Когато някой попадне в необичайна или враждебна среда, той възстановява прекъсванията в съня като праисторически човек. Когато трябва да остане бдителен, човек дори намалява интуитивно продължителността на цикъла на 20 минути. В този случай обикновено се изпада в дълбок сън и се прескачат останалите фази. Краткотрайния сън трябва да е качествен и е по възстановителен, когато съвпада с биоритмите. В 24-часовия ритъм организмът забавя активността си нощем и я засилва сутрин. Има един период на почивка около обяд и активизиране към 18 часа. В тези рамки се включва едни цикъл от 1 час и половина на редуване на периоди на тонус и желание за дрямка.
Стресът и депресията – вътрешни будилници
При трудни условия човек може да си почине и в скъсен цикъл на съня. Всичко зависи от това колко бързо ще се “освободи” от стреса и ще потъне в дълбок сън. Изисква се добро познаване на самия себе си и самонаблюдение.
При системно недоспиване човек изпада в порочен кръг: губи апетит, става агресивен, намалява вниманието му, стига дори до халюцинации и внезапни заспивания със загуба на съзнание. Това е опасно, ако шофира или работи на смени... (авариите са най-често нощем).
Два са основните “виновници” за смущенията на съня: стресът и депресията. Първото се проявява с трудно заспиване в началото на нощта. Депресията предизвиква умора, от която човек заспива бързо, но се събужда след кратък сън. На помощ идва фитотерапията. Тя се основава на аналогията между растението и човешкия организъм: и двете са уникални, живи, дишат, имат памет, имунитет, хормони... Накратко, растенията могат да помогнат за облекчаването на много от ежедневните ни проблеми, свързани със състоянието на нервната система.