Великденското яйце

Великден вече отмина все още не знаем много неща за яйцето. Яйцето открай време е привличало вниманието на хората. По форма то е кръгло, но кръгът не е правилен.На пръв поглед е мъртво, но е предназначено да продължава живота. В яйцето няма кръв, а пилето ще има кръв. Няма нито месо, нито пера, а пилето ще бъде от месо и перушина. Всички яйца на една птица изглеждат напълно еднакви, а от тях ще се излюпят и петленца, и кокошчици. Птиченцето излиза от яйцето, след като обикновено само, без ничия помощ, счупва черупката. Тя е за него границата между небитието и битието - не е ли това началото на екзистенциалистката философия?
С яйцето са свързани различни вярвания за възникването на света.
Според индуисткия мит "Законите на Ману" световете и съществата са възникнали от златно яйце.
В древните египетски папируси се говори за яйцето на Озирис. В него били заедно Озирис и Сет, които са братя: единият е носител на доброто, а другият - на злото. Излезли са от едно и също яйце - изворът на доброто и на злото е само един.
Яйцето символизира тайната на живота, че както и в живота, от него може да се роди и добро, и зло. Съществувало е поверие: ако зъл магьосник вземе в ръка яйце, то чародейната му сила веднага изчезва. В някои области на Албания още в началото на изминалия вече век селяните, насаждайки квачката, рисували върху всяко яйце кръст, за да не се излюпи зло чудовище вместо пиленце.
В Европа през средните векове яйцето е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната - въздуха, белтъкът - водата, жълтъкът - огъня.
Една от легендите свързва обичая да се боядисват яйца с името на римския император Марк Аврелий /121-180г. от н.е./. В деня, когато той се родил, една от кокошките на майка му снесла яйце на червени точки. Това било изтълкувано като щастливо предзнаменование за живота на бъдещия император. В границите на Римската империя се откриват черупки от яйца, както и мраморни яйца в християнските гробове. От 224 година римляните имат обичай да изпращат на близки и познати като подарък шарени яйца. Християните "взели" този обичай, като му придали друг смисъл: червеният цвят има особена сила, тъй като яйцата на великденските празници са обагрени с кръвта на Христос.
Друга легенда разказва следното: след смъртта на Христос седемте юдеи се събрали на пир. Сред блюдата на масата имало печена кокошка и твърдо сварени яйца. В разгара на пира един от събралите се, спомняйки си за разпнатия, казал, че Исус ще възкръсне на третия ден. На това стопанинът на дома възразил:"Ако кокошката на масата оживее, а яйцата станат червени, тогава ще възкръсне." И в същия миг яйцата променили цвета си, а кокошката оживяла.
Източното християнство е съхранило обичаите, свързани с великденските яйца. Църквата е въвела благославяне на яйца. Според църковните изисквания на Възкресение Христово не се закусва. Преди обяд всички се чукат с избрано от тях яйце, после го изяждат. Това е първата нечиста храна, която се приема след най-продължителния пост в годината - Великденския пост.
Хубаво е първото боядисано яйце да се нарече на къщата и на всички, които живеят или работят в нея. След това се определя по едно яйце за всички домашни, както и за онези, които случайно са попаднали в този дом на Великден. За онези членове на семейството, които в момента са някъде другаде/в армията или в чужбина/, също се оставя по едно великденско яйце. Едно яйце е предназначено и за случайния пътник, тъй като по стар славянски обичай гостът е свещен.
На осмия ден след Възкресение Христово на гробовете, върху току-що поникналата трева, се слагат великденски яйца. Така живите честитят празника на своите покойници.