Визитните картички

Имате ли визитни картички? Не, не се чувствайте виновни, животът ви спокойно може да продължи и без тях, но ако ги имате, трябва да знаете, че според етикета те трябва да отговарят на редица условия. Какъвто и шрифт да изберете, той трябва да бъде четлив, а титлите(доктор, полковник, професор) не трябва да се съкращават. Според англичаните, които са законодатели в тази област, визитките на жените и мъжете трябва да се отличават по размера(точно определен в инчове), но за българите това не е съществено. Интересното е само, че жените могат да ползват по-големи по размер визитки. Ако използвате визитките си за съобщение или бележка до някого, то те трябва да бъдат прегънати визитни картички и в никакъв случай не заменят другите, официалните. Французите пък са измислили визитните картички за специални случаи, върху които в долния ляв ъгъл са отпечатани с няколко дискретни буквички съкратените френски изрази за сбогуване, за изказване на благопожелания, за изказване на съболезнования, за поздравления, за изразяване на благодарност. Какво пестене на труд, нали?! Като се остави иронията настрана, визитките вършат чудесна работа, ако искате да се представите и да оставите адрес и телефон на новите си познати. Искате да поздравите по пощата свой приятел или роднина по случай рождения му ден или наближаващата Нова година? Собственоръчно го напишете - напечатаните поздравления са проява на лош вкус. Визиката, пратена по пощата или прикрепена към букет, донесен от цветарницата, винаги внася момент на деловитост и официалност. Затова, ако искате да поддържате имиджа си на сърдечен и любезен приятел и роднина, поднасяйте поздравления и благодарности лично или поне по телефона, като се стараете да не употребявате стандартни и банални изрази и думи.