Първи ден на нова работа- о, ужас!

Не отказвайте помощ на новите колеги и не парадирайте с връзките си с началници

Все едно, че влизате в чисто нов свят. Дори да имате самочувствието на много добър специалист в професията си, усещането, че сте първолак на първия учебен ден не ви напуска. Целият проблем идва от тук, че наистина попадате в абсолютно непознат космос- от хора и отношения, които съществуват и функционират по свои собствени правила много преди вие да попаднете в орбита. Тези, които наистина за първи път отиват на работа, са облагодетелствани, защото реално са новобранци. Тези, за които смяната на работата е част от ежедневието, също не преживяват особено. Проблемът е сериозен за тези, които в цялата си биография рядко са сменяли офиса и колектива. Ако са жени, става още по- страшно. Колегите ви оглеждат като на пазара за бели робини, а колежките- по- добре да не си представяте какво става в главите им.
На стреса от преместването на нова работа хората реагират различно. Най- често срещаните грешни реакции са да се свиете в черупката си или да демонстрирате самочувствие. Първото се изразява основно в отказ да контактувате с другите. Мълчаливо седите на бюрото си и не питате за нищо. Дори, когато колегите ви предлагат помощ- отказвате и продължавате самостоятелно борбата с новите задължения. Не искате, но и не предлагате нищо. Дори на кафе или на обяд излизате сама. Макар и лесно обяснима, тази реакция е дълбоко погрешна. Дори и в най- добронамерения колектив, хората предлагат помощ в началото, а после ви отписват като особняк. Демонстрирането на прекалено самочувствие също е фалстарт. В желанието си да покажат на околните, че не бива да бъдат подценявани, много хора прекаляват с показването на връзки с висшестоящите. Не поемат никакви ангажименти, докато не видят черно на бяло трудовия си договор. При изпълнението на всяка задача тичат за всичко при началника- на него се отчитат и на него разчитат за оценка. Това е, може би най- грубата грешка на новопостъпилия. Защото всеки колектив е като голямо сицилианско семейство- пълно с междуособиците вътре, но единно срещу останалите кланове. Прекаленото самочувствие или близост със старейшината, превръщат новодоведения братовчед в нежелан елемент, предизвикващ ревност, предпазливост и враждебност. Ако сте попаднали в подобна ситуация, най- добре е бързо да се поправите. И най- добрият професионалист може да бъде провален от колегите си.
Ето десетте златни правила формулирани от психолозите на база на опита, които биха помогнали на всеки, попаднал на нова работа, да се впише в пейзажа и да живее сред колегите си така, че да не си намрази работата:
- Не се страхувайте от нищо. Всеки около вас е бил в подобна ситуация и ви разбира.
- Не разчитайте за всичко на другите, все пак някои отговорности са лични още от първия ден.
- Не молете, не хленчете и не се оплаквайте от нищо. Докато не ви познават, това е много лоша атестация.
- Не се хвалете с постиженията си. В началото това е черна точка, като хленченето.
- Не отказвайте предложената ви помощ- дори да не ви е нужна, това е началото на взаимното опознаване.
- Не пропускайте да предадете на колега, ако някой го е търсил, докато не е в стаята.
- Пред началниците не се разграничавайте от колегите си и по възможност ги защитете.
- Не прехвърляйте на друг това, което можете да свършите сам.
При всички положения трябва да мине време, докато ви приемат и оценят. Колко, зависи от хората, на които сте попаднали, но и най- вече от вас.