Пътят на Будизма

Буда, който е бил високо образован, не е написал нито ред, нито пък е позволявал на учениците си да правят каквито и да е записки по време на поуче­нията или дискусиите. Явно е, че той е предвиждал евентуалното канонизиране на учени­ето и е искал да избегне или да забави подобна участ. За него е било по-важно да се пре­дават основните принципи на учението. Такава е била всъщност и ведантичес­ката традиция, и тази в йога. Устното предаване на учението от учител на ученик се смята­ за по-автентично и по-достоверно, отколкото книжния запис. Когато има директна връзка между учител и ученик, учителят може да прецени кога и как да предаде зна­нието, така че да се избегне неправилното разбиране и предаване учение­то на хора, които не разбирайки го, започват да злоупотребяват с него.

Три месеца след смъртта на Буда се свиква така нареченият първи Събор. На него решават какви да са правилата за организиране на Ордена - Сангха, как и кой да бъде допускан за член на обществото и т.н. На този Събор най-близките ученици на Буда решават кои от неговите учения са най-автентични и трябва да останат да се предават устно от учител на ученик. Тази колекция (Никая) от правила е била наречена Типитака (трите кошници или троен канон в преносен смисъл). Различни групи от ученици е трябвало да наизустяват определени части и да ги предават на следващото поколение ученици. Въпреки че единични ученици са записвали отделни части, устното предаване на Типитака е продължило да бъде официално единственият достоверен източник почти четири столетия след смъртта на Буда. Едва през първото столетие преди новата ера на един от поредните Събори в Шри Ланка най-после бива решено всичко да бъде записано на книга на езика на Пали. Но още преди това вече било започнало раздвояването на Будизма и съществуват записи на каноните, преведени на санскрит. В днешно време съществуват повече от 30 000 различни писания претендиращи за автентичност!

Истинското разпространение на Будизма и утвърждаването му като водеща религия започва две и половина столетия след смъртта на Буда, когато великият цар Ашока установява своята империя над цяла Индия. Той успял да победи и завладее повечето от многобройните царства съществуващи по това време в Индия. В същото време става будист и решава да премине към противоположната страна на насилието. Той върнал обратно пълните права на покорените царе, върнал им напълно властта, и земите. Ашока е бил горещ привърженик на будизма и прави това учение национална господстваща религия в цялата страна. Издига мно­жество храмове, изпраща мисионери, които да разпространяват учението в Шри Ланка и Кашмир, откъдето то отива в Китай и Япония. Изпраща мисионери в далечни страни. Днес Будизмът е разпространен като философско учение на всич­ки континенти, а будистки школи с установени традиции съществуват и в много от модерните западни страни.