Създаването на маргарина

Чрез обявен конкурс за състезание с премии френският крал Наполеон III през XIX столетие пожелал да бъде създаден траен продукт с евтино маслообразуване за градското население поради разрастващата се индустриализация.
Откритието принадлежи на химика Иполит Меж- Морис. През 1869г. Той открил маргарина и го патентовал. Забелязал, че млякото от мършави крави не се омаслява и решил, че по-високото съдържание на масленост в млякото се дължи на тлъстината на кравата. От животинска лой при 45 градуса Целзий, Морис получава олеомаргарин, който е много близък по мастно съдържание до кравето масло. Същият отговаря на основните качества и на други животински мазнини и емулгира с нискомаслено мляко. Тази смес се пресовала. Продавала се в открити бъчви.
Първите опаковки с маргарин доставила на пазара една американска фирма след 1890г.
След откриване на масленото втвърдяване с помощта на оводнен плат производството на маргарин нараства заедно с увеличаване на растителните масла в него – олио, кокосова, палмова, фъстъчена и соева мазнина, за да се подобрят структурата и вкусът на продукта.