Детското въображение е понякога опасно

Напоследък зачестяват въпросите на родители, свързани с детската фантазия. Един родител споделя, че откакто сина му редовно следял детските филмчета, той се променил. Започнал да играе постоянно на Супермен, Батман или поредния телевизионен герой. Катерил се по столове, маси, викал и скачал. Той обаче не е единственото дете, което се вживява в обичаните филмови герои. Случвало се е и по – страшно: деца скачат с чадър от балкона, вързани с конец, се мъчат да изкатерят някоя височина…въобще детското въображение понякога е непредсказуемо.
Периодът на фантазирането започва около 3годишна възраст и приключва към 8-9 години, когато детето започва все по – добре да осъзнава заобикалящия го свят, да придобива умения и знания за нещата. Малките се превъплъщават в своите любими герои, просто, защото те правят чудеса и винаги се измъкват невредими от всяка ситуация. Това възбужда любопитството на малките и те усещат желанието да опитат – дали няма да успеят и те. Ако не излиза от граници, развиването на фантазията не вреди. Напротив, това помага на детето да овладява нещата около себе си, да намира решение на своите несъзнателни страхове и вътрешни конфликти.
Границата между въображението и реалността.
Ако родителите забележат, че детето им прекалено много се е вживяло в ролята на супергерой, то е време да му се обясни границата между въображението и реалността, за да не се стигне до физически травми или психически увреждания.
Преди всичко на децата трябва да им стане ясно, че това, което гледат на екрана, невинаги е истина. Освен това любимия герой може да се използва, за да се включи детето и в някои домакински задължения. Например “Виж, Пепеляшка мие чиниите. Това е още трудно за теб, но поне можеш да си събереш играчките”.