Секретарката - пчеличка или дясна ръка на началника

Не е правилно на секретарката да се гледа само като на вярна и предана работна пчеличка, която посреща гости, вари кафета, пази началника си от нежелани посетители и го крие от неговите началници. Секретарката не е само приятното създание, което разтушава шефа, нещо като помощник-съпруга или адютант, който се грижи за връзките, костюмите, ризите и парфюма на големия бос. Непризнатата възлова фигура - тя поддържа в ред документите, срещите и писмовните връзки на шефа си. Положението й е твърде деликатно, когато отношенията между началника и подчинения са натегнати. От една страна, тя е напълно в сянката на шефа си, неговата дясна ръка, проводник на волята му, от друга страна, за останалите сътрудници е колега, пред когото те изливат болките си и молят за помощ. Секретарката и стаята й стават нещо като изповедалня. И, ще не ще, се превръща в център на наситено с напрежение поле. Трагедията й в много случаи е, че тя не желае никого да засегне, не желае да навреди, но в същото време се стреми да запази доверието. Събитията я принуждават да не бъде само безчувствен наблюдател, когато нещата не вървят добре. Екран на настроенията. Точно така се получава в много от случаите. Опитната секретарка най-добре от всички чувства атмосферата във фирмата, забелязва промените в настроението на всички сътрудници. Особено на тясно свързаните с възловите дейности и несигурните за работата си. Тя много добре разбира кога сътрудникът е мъмрен незаслужено, също много преди шефа си усеща кога един сътрудник е готов да напусне или вече не се интересува от работите на фирмата. И какво ще направи по-нататък при такава ситуация, зависи от това колко е подготвена, колко е интелигентна и докъде се простира влиянието й върху началника и авторитетът й сред колегите. Добрата секретарка е задължително и добър психолог - обикновено огорченият работник казва на нея неща, които не смее да каже на шефа си. Това става спонтанно, не за да му помогне секретарката, а просто човекът излива душата си. И от нея зависи как да пренесе и дали изобщо да пренесе информацията, да прецени ползите и вредите за работата и фирмата. Но секретарката може да се окаже и лечител за ситуацията, ако прецени, че страховете на сътрудника са неоснователни. Тогава съвсем свободно тя ще трябва да му обясни, че просто това е ситуацията за момента, че това се случва и с други колеги и няма отношение към него и че работата му е полезна за всички. Но трябва да го направи така, че да й повярват. Опитни секретарки могат да преценят кога разговор между сътрудник и началник ще бъде полезен, кога ще е просто късане на нерви. Тя може да осъществи срещата за по-подходящо време, когато напрежението ще е поспаднало. Има и ситуации, когато шефът иска да говори с подчинения, а той избягва разговора - тогава секретарката, ако прецени, че това е полезно, трябва да подтикне сътрудника към този разговор. И друго - тя никога не бива да пропуска факта, че началниците често "забравят" уреждането на въпроси, които не са особено приятни, отлагат такива разговори с повод или без повод. С това, разбира се, не оправят нещата. Умната и опитна секретарка знае как и кога да се намеси - точно в необходимия момент.