Изкуството на алхимията

Изкуството на алхимията възникнало в Ориента; арабите го пренесли в Европа през Испания.Великият арабски маг Гебер, наричан в родината си Бу-муса-Джуба, бил един от пионерите на истинската алхимия.Мечтата на алхимиците била да превърнат в злато неблагородните метали; търсели и две други субстанции - "философския камък" и "еликсира на живота". Алхимията се разпространила из Стария континент заедно с епидемията от нездрав интерес към заклинателството и магьосничеството.Заради загадъчната си професия повечето алхимици били считани за магьосници от простолюдието.Истинските представители на тази езотерична наука обаче били сериозни хора, учени и философи с възвишени идеали; не един или двама от тях оставили светла диря в историята на човечеството. Все пак в типичния случай професията се представяла от обикновени шарлатани; занаятът им представлявал смесица от алхимия, астрология, гадателство и примитивно магьосничество. Печелели пари с измама, като злоупотребявали с доверчивостта на хората; клиенти им били например суетни жени, мечтаещи за подмладяване. Не един или двама преследвали низки цели; надявали се да се превърнат в страшни зверове или всемогъщи чудовища. Други били движени от алчност; привиждали им се планини от злато.
Алхимията имала два аспекта - материален и мистически. Вторият се изразява посредством сложна символика, завещана на средновековните алхимици в абсолютно непокътнат вид от техните по-ранни предшественици; консервативността на формалния език може да се обясни със статуса на точна наука, който характеризирал алхимията. Канонизираната символика имала за цел да облекчи общуването между представителите на професията; сложният език служел и като преграда между изящната абстракция и вулгарния свят на всекидневието. Алхимиците изучавали обстойно световния ред и устройството на Космоса; първата глава на "Сътворението" била тяхно своеобразно верую. Всички алхимически изчисления се правели по методите на астрологията; числата и цветовете играели съществена роля в алхимическата философия. Черното било царствен цвят; след него се нареждали рубиненочервеното, златното и зеленото; "Зеленият лъв" в частност бил ключов елемент от алхимическата символика.
В "голямото начинание" - както наричали търсенето на философски камък, алхимията изследвала едновременно материалната и трансцеденталната страна на явленията. Философският камък бил най-великото тайнство на природата; откриването му изисквало чистота на помислите и всеотдайност в работата. Само благородни, търпеливи, справедливи и чисти по душа хора можели да се надяват на успех в алхимическото поприще. Принципът на алхимиците бил: "Моли се теософски и работи психо-химически!". Освен философски камък и елексир на живота алхимиците се опитвали да създадат и изкуствено живо същество. Парацелз в частност претендирал, че бил създал изкуствен човек, "хомункулус". В общи линии технологията се състояла в следното: Изходните компоненти се затваряли в стъкленица, която се заравяла в конски тор и се оставяла да отлежи в продържение на 40 дни. В края на инкубационния период във стъкленицата можело да се забележи живо човешко същество, само че прозрачно и без обособено тяло.Това същество можело да се доразвие, ако в продължение на 40 седмици се храни с човешка кръв. В резултат се получавало нещо като бебе, само че значително по-крехко и уязвимо. Подозирали Парацелз, че произвел доста от тези човекоподобни същества, които така и не увеличили особено своя ръст, нито пък показали някаква съобразителност. Заниманията на Парацелз в тази област са документирани; относно успеха му обаче съмненията са много сериозни. Откриването на заровени съкровища бил следващият приоритет на второразредните алхимици и магьосници. Не един или двама от тях се обръщали за помощ към Дявола; обещавали, че ще оползотворят парите за благочестиви цели или че ще изоставят магьосничеството. Никой не удържал на обещанието си; всички богати и известни заклинатели завършвали живога си в мизерия.