12-те заповеди на възпитанието!

Дванадесет заповеди към родителите, при възпитанието на децата:

1.Не унижавайте детето си.
Когато възкликваме:”Как можа да го измислиш!” или “Ама , че си идиот!” или за нищо не те бива, ние нараняваме себепреставата на детето си.

2. Не прибягвайте до заплахи.
Заплахите отслабват представата за себе си. Казваме: “ако още веднъж направиш това, мисли му!” или “Ако пак удариш брат си, мама така ще те напляска, че ще има дълго да го помниш!” Всеки път когато заплашваме детето, ние го учим да се чувства не уютно, да се бои от нас и да ни мрази.
Заплахите имат отрицателен психологически ефект върху детето. Което не означава, че е лошо да му налагаме някои ограничения. Майките често разбират погрешно въпроса със заплахите и решават, че на детето никога не бива да се казва “не”.
Напротив. Когато детето премине границите и ви се наложи да го спрете, направете го, дори и с цената на по шляпване.
Не го уведомявайте предварително какво ще му се случи, ако не слуша.
Заплахите се отнасят до бъдещето, а децата живеят в настоящето. Заплахата няма ефект върху бъдещето поведение.

3.Не корумпирайте детето си.
Най – невероятното “корумпиране” на дете, с което лично съм се сблъсквал, е случаят с онзи баща, който обещал на петнайсетгодишния си син, че ще му купи порше, ако завърши гимназията със средна оценка “добър”. Ефектът от подобно обещание е, че мотивацията на детето се измества отвътре навън.
Вместо да учи за собствено удовлетворение и за обогатяване на себе представата си с нови знания, то се старае единствено заради чисто външната награда.

4.Не изтръгвайте на сила добрите решения.
Да разгледаме заедно следната сцена.
Малкия Уили е извършил нещо лошо. Мама кипва и му казва: “Обещай ми друг път да не правиш така!” Уили хитро се съгласява. Не минава и половин час, и постъпката се повтаря. Много ядосана, мама едва прикрива гнева си и обвинително възкликва:”Но, Уили, нали ми обеща!”, без да знае, че за децата обещанията нямат никакъв смисъл.
Обещанието се отнася до бъдещето, а малките деца живеят в настоящето.
Ако детето е по-чувствително, изтръгнатото от него обещание само ще го накара да се чувства виновно, задето не го е изпълнило.
Или, ако не е особено чувствително , ще го научи да бъде цинично и да замества истинската промяна в поведението си с голи думи.

5.Не закриляйте детето си прекалено.
Свръх закрилата подкопава представата за себе си.
Когато майката прекалено закриля детето си, тя го научава на следното: ”Ти не можеш да направиш кой знае какво само. Трябва непрекъснато да бъда наблизо и да се грижа за теб.”
Повечето родители като, че ли твърде малко се доверяват на децата си. А девизът им би следвало да бъде:”Никога да не върша вместо детето онова, което може да свърши без чужда помощ.”

6.Не бъдете многословни.
За детето дългите речи означават: ”Не си способно да разбереш тия неща, затова по-добре слушай какво ти говоря”.
Цитираните по-долу забележки добре показват как реагират децата на родителското красноречие.
Веднъж едно петгодишно хлапе попитало баща си:”Татко, защо винаги ми отговаряш толкова дълго, след като аз ти задавам толкова кратък въпрос?”
Друго дете на същата възраст хванали да заплашва свое другарче от детската градина с думите: “Ще те набия, ще те нарежа на парчета, ще ти обясня аз на тебе!”

7. Не изисквайте сляпо и незабавно подчинение.
Да предположим, че съпругът ви каже:”Скъпа, зарежи това, което правиш, и веднага ми донеси чаша кафе!” Мисля, че по-скоро ще ви се прище да му хвърлите чашата в лицето.
Е, вашето дете изпитва същото чувство, когато поискате от него да прекрати играта, която го е погълнала, и да изпълни нарежданията ви.
Дайте време на детето да реагира.
Незабавното подчинение би подхождало на кукла на конци или на гражданин на тоталитарна държава, но не може да фигурира в нашия педагогически репертоар, ако искаме да възпитаме свободни индивиди, способни на самодисциплина.

8. Не глезете детето и не бъдете прекалено снизходителни към него.
Глезенето на детето и изпълняването на всичките му молби довежда до това, което родителите наричат “развалям".
Всъщност родител който лесно отстъпва на детето си, се бои да му каже “не”, да прояви твърдост по отношение на вече определените граници, като по този начин създава у него впечатлението, че всички правила са разтегливи и че е достатъчно да понапъне малко, за да поддадат.
Това маже да върши работа у дома, но готви на детето мъчително пробуждане при съприкосновението му със света.
Като позволяваме на децата си прекалено много, ние зачеркваме шансовете им един ден да станат оправни, независими и способни на самодисциплина.

9. Бъдете последователни в налагането на правила и закони.
Ако в понеделник майката безгрижно прощава всичка на детето, но наказва грешките във вторник, ефекта ще бъде като при автомобилиста, за когото червеният светофар днес означава “премини”, а утре –“спри”.
Детето има нужда от еднакво отношение и поне минимална сигурност за онова, което се очаква от него.

10. Не въвеждайте правила, несъобразени с възрастта на детето.
Не очаквайте от двегодишно дете да се подчинява като петгодишно – така само ще пробудите у него неприятното чувство и омраза към вас.
Изисквайки зряло поведение, на което то не е способно, вие спъвате развитието на представата му за себе си.

11. Избягвайте назидателното и обвинително поведение.
Четенето на морал и обвиненията са залог за лоша себепредстава.
Метод за приучване към дисциплина, който кара детето да се чувства виновно, му изпраща на практика следното послание: “Това, което извърши, е много лошо. Ти не си добро дете. Как можа да сториш такова нещо на мамчето, което прави всичко за теб?”
Словесното неодобрение влияе много слабо върху поведението на детето. То само подкопава представата ме за себе си.

12. Не давайте заповеди, ако не възнамерявате да изискате изпълнението им.
Ето една класическа сцена.
Майката казва на детето си: “Не се катери на стола”. Детето продължава да се катери. “Ричард, нали ти казах да не се катериш на стола!” Детето не и обръща внимание. “Ричард, чуваш ли? Току-що ти казах да не се катериш на този стол!” Ричард все така се прави на глух и майката се предава. Така тя го научава да не се съобразява със заповедите и нарежданията й.
За да избегнете този вид отрицателно възпитание, не изисквайте нища, не заповядвайте нищо, ако не сте решени да се наложите.

Източник: ejk.antarian.org