Спирачки на мрънкането

Чувах я далеч преди да я видя…
Висяхме на опашка в супермаркета (само това е достатъчно, за да започне човек да се оплаква), когато някъде отзад се чу тънко гласче: "Моля те, тате, моля те!" Обърнах се. Някакъв баща обясняваше на дъщеря си защо не могат да купят играчката и че тя трябва да се върне на рафта. Речта обаче ни най-малко не обезсърчи момичето. След кратка пауза тя продължи още по-усърдно: "Моля те, тате, моля те-е-е!" 
Десет минути слушахме как петгодишното дете опитва всичко, за да убеди татко си да му купи нова играчка. Молбите прераснаха в хленчене, което скоро премина в тръшкане и рев.
Всички съжалихме бащата. Защо? Понеже сме били в тази ситуация. Плачещо дете в магазина не е нищо ново. Децата мрънкат, понеже мислят, че могат да спечелят.
А когато "спечелят”, те научават, че така могат да се сдобият с каквото си поискат и когато си поискат, превръщайки нечий живот в истински кошмар. Едва ли бихте били щастливи вашето дете да научи тъкмо този урок!
Тогава как да спрем цялото това мрънкане, без да разглезваме детето? Тайната е във вашето постоянство.
Децата вършат онези неща, които им вършат работа. Ако детето мрънка, то е защото очаква отговор. При някои деца това е единственият подход, който върши работа. Други деца пробват да мрънкат, но това бързо преминава.
С течение на времето съм успял да си съставя списък с няколко "спирачки на мрънкането". Събирал съм ги от различни родители, пробвали всевъзможни методи, за да научат децата си да говорят и да питат без мрънкане.
Изпробвайте ги и вие. Ако някои не вършат работа, зарежете ги. Ако се налага, видоизменете някои. Подхождайте творчески. И най-важното, подхождайте с твърдост и постоянство в решимостта си да не допускате децата ви да ви говорят с мрънкащ глас.

Спирачки на мрънкането:
- Съвет: Когато някое от момичетата ми започне да мрънка, аз прекъсвам работата си, заставам пред нея и й заявявам, че не мога да разбера какво ми казва, понеже говори с такъв глас. Обяснявам й, че ако говори със спокоен и ясен глас, с удоволствие ще чуя каквото има да ми каже. Невинаги успявам да премахна източника на дразненето (понякога човек просто не може да се измъкне от някои досадни неща), но самият факт, че се опитвам да я чуя, е достатъчен, за да спре да мрънка.
- Съвет: Когато 6-годишната ми дъщеря започне да мрънка да й купя нещо, ние оставяме всичко в количката и си тръгваме от магазина. Първо я предупреждавам два пъти, а след това, без да продумам и дума, я отвеждам до колата и си тръгваме. По целия път не си казваме нищо.
Като се приберем, тя си отива в стаята и не може да излиза, докато не й разреша. А когато по-късно я повикам, тя винаги казва: "Съжалявам, че мрънках и трябваше да си тръгнем от магазина!"
Само два пъти ми се е налагало да правя така. Сега знае, че говоря сериозно.
- Съвет: Моята съпруга има 5-годишен син от предишния си брак, който мрънкаше ужасно много. Когато се запознахме, забелязах, че тя му позволява да стои до късно вечер без никакъв режим на лягане. След като установихме редовно време за лягане всеки ден, той лека полека спря да мрънка и промени цялото си отношение.
- Съвет: Когато шестгодишната ми дъщеря започне да мрънка, й казвам: "Мама е превключила на немрънкащия канал." След това й казвам да говори с гласа си на голямо момиче и едва тогава ще превключа канала обратно и ще я изслушам. В такива случаи обикновено тя полага старание да се изкаже с нормален тон.
Ако не успее, тогава разбирам, че нещо наистина я притеснява! Затова без напълно да спирам заниманията си, аз разтривам гърба й, докато се съвземе и успокои. Така тя се чувства сигурна, а аз не се поддавам на оплакванията й. Не знам защо, но този метод винаги действа!
- Съвет: Когато тригодишната ни дъщеря дойде с рев, за да се оплаче от батко си, я прекъсвам с думите: "О, скъпа! Имаш много лош мрън-кариес! Я си отвори устата!"
После наужким изваждам "мрънкариеса" от устата й и казвам: "А сега можеш ли да повториш това, което каза, с глас на голямо момиче, понеже вече нямаш мрънкариес?"
Понякога се налага пак да я прекъсна, но обикновено този малък номер върши работа!
Ако детето ви мрънка твърде често, вероятно ще ви отнеме седмици и месеци, докато го отучите. Това обаче е постижимо! Не очаквайте то да спре да мрънка само. И не си въобразявайте, че този навик ще си отмине от само себе си. Обикновено с времето нещата се влошават все повече!
Ще ми се да ви разкажа как онзи татко от опашката в супермаркета е удържал фронта докрай. Ала не мога! Момиченцето спря да реве едва когато той й купи ненужната играчка (чух го как й казва, че вече си има точно същата у дома!).
И ако си беше само отделна случка, нямаше да е кой знае какъв проблем. Предполагам обаче, че малкото момиче е продължило атаките към бащата. Тя вече знае от опит, че хленченето върши работа – че той рано или късно ще се поддаде пред шума. Веднага си представих какво ще му е на този баща, когато момиченцето стане на 10, на 15 или на 20 г.
Всички ние страшно се притесняваме, когато детето ни вдига патаклама пред хората. Но вместо да укоряваме другите родители, че не успяват да озаптят детето си, може би ние можем да им кимнем с разбиране: "Трудно е, нали? Дръж се!"
В крайна сметка ние, родителите, трябва да се подкрепяме и да се насърчаваме, ако искаме да спрем мрънкането. Заради самите нас. И заради самите тях.

Източник: moetosemeistvo.bg