•Да мечтаете. 
С възрастта хората спират да мечтаят и да вярват в мечтите. А именно те превръщат детския свят в розов приказен рай. 
•Да сте позитивни. 
Децата бързо забравят лошото, а не си го "въртят на пръста", както възрастните, които с дни си мислят за поредния си провал, разочарование, нечия обида и т.н. Детското сърдене, цупене и тъга продължават само няколко минути, след което отново личицето грейва от широка усмивка – нещо, което възрастните не правят, забравили са да се усмихват. 
•Да бъдете естествени, импулсивни и първични. 
Децата не се замислят като възрастните как околните ще приемат действията им и просто действат на момента. А "големите" непрекъснато се тревожат за хорското мнение и се стремят да се харесат, което често ги превръща в лицемери. 

•Да си губите времето... 
Разходките на чист въздух, игри като федербал или фризби например, активната почивка се смятат от много възрастни като загуба на време. Повечето възрастни са непрекъснато заети от работа и мисли за служебни задължения, забравят за умората си, забравят да почиват и не щадят организма си. 
•... и в същото време да бъдете винаги заети с нещо. 
Децата са изключително активни, дори когато си почиват, предпочитат не да мързелуват, а да правят нещо, което им е приятно. Така че, когато се чувствате изморени от работа, се опитайте, преди да се отдадете на активен мързел пред телевизора, да излезете на ободряваща разходка или да се занимаете с хобито си. Движението ви изпълва с енергия, а мързелът води до по-голям мързел. 
•Да бъдете любопитни. 
Децата винаги се стремят към достигането на нови върхове и изучаването на нови и непознати неща. С годините обаче хората сякаш забравят да бъдат любопитни и изпадат в летаргия, а животът им е в застой. 
•Да правите грешки и да се учите от тях. 
Това е нещо обичайно за децата. Възрастните обаче изпитват панически ужас от вероятността да направят грешка. Стремят се да бъдат перфектни и да получат приятелско потупване по рамото и едно голямо "Браво". Това обаче често е причината да се страхувате да рискувате и да крачите бодро сред непознатото – нещо съвсем типично за децата. Все пак провалът е пътят към успеха и знанието и това сякаш най-добре го знаят именно децата.