Изсмукването на отровата е опасно!

Около 2700 вида змии пълзят по Земята. Отровни са 412. Европа е облагодетелствана - само 7 вида са отровни. В България опасните влечуги са три - пепелянка, усойница и каменарка. Световната статистика показва, че 500 000 души годишно стават жертва на змийско ухапване. 1,5-2% от случаите завършват със смърт. Умират предимно хора, непотърсили лекарска помощ. Най-голямата лаборатория за производство на противозмийски серум е в Сан Паоло, Бразилия.
Ухапването от змия не е безобидно. Ако човек е клъвнат в областта на подбедрицата, може да се подуе целият крак до таза. Появяват се световъртеж, гадене, повръщане, сърцебиене. Кожата на пострадалия става бледа, следва задух, кръвното налягане пада. Някои пациенти се оплакват от чувство на сънливост, други обаче буйстват. Може да се стигне до шок и тежки алергични реакции.
Кога ухапаните изпадат в шок? При драстично спадане на кръвното налягане, например до 70 на 50, задължително се прави подкожна или венозна инжекция адреналин.
В организма на ухапания настъпват промени. Те зависят от количеството отрова, възрастта на змията и на жертвата. Опасните влечуги, според възрастта и вида си, пускат от 3 до 1500 мг отрова. Нашата пепелянка отделя 10 мг, а тексаската гърмяща - 1500.
В зависимост от действието си, змийската отрова се дели на два вида - невротоксична и хемотоксична. Първата се съдържа в кобрите, аспидите и морските змии, които не се срещат у нас. При ухапване от подобен род змии настъпва бързо задушаване, тъй като отровата блокира междуребрените мускули, дихателния център и диафрагмата.
Отровата на нашенските змии въздейства върху кръвоносните съдове и променя кръвосъсирването. Кръвните клетки се разрушават.
Реакциите в организма настъпват от 40 до 60 мин след ухапването. Ако то е в областта на лицето, шията или главата, реакцията започва след 10-15 минути. В тези части кръвообращението е по-интензивно и отровата се разнася много по-бързо.
Друга опасност са вторичните инфекции. Змийските зъби сеят опасни зарази. По тях са полепнали множество микроорганизми като стафилококи, стрептококи. Има случаи на заразяване с тетанус, защото змиите се хранят с мишки, плъхове и други гризачи, които са преносители на много болести.
Ако инцидентът стане в планината, над мястото на ухапването се прави силно стягаща превръзка, най-често с подръчни материали - колан, ластик. Така се ограничава пътят на отровата.
Тази превръзка обаче трябва да се мести на всеки 20 минути по-нагоре, защото се нарушава кръвообращението. На крайника се поставя шина. Чрез обездвижването му се предотвратява бързото разпространяване на отровата.
Изсмукването й с уста е много опасно. Ако човек има развалени зъби или ранички в устата, може да настъпи вторично отравяне. Някои хора правят разрез около ухапаното място, за да изтече отровата. Подобни експерименти с подръчни ножчета обаче могат да доведат до инфектиране на кръвта. Хирургическата обработка на раната трябва да се направи от специалист. Манипулацията се извършва, когато е сигурно, че змията е отровна. С това методите на първа помощ се изчерпват.
Пострадалият трябва възможно най-бързо да постъпи в болница. Ако има вторична инфекция, лекарят му предписва антибиотици, при алергичен шок - алергозан, клемастин. Когато е в безсъзнание, му се поставя адреналин, кортикопрепарати.
Не може да се разчита и на ампула с противозмийски серум. Той е нетраен биологичен продукт и се съхранява при температура минус 4 градуса. А когато хората са на излет, нямат подходящи условия за това.
Интересен е начинът на създаването на серума. Открит е още през 1895 г. от д-р Калмет(ученик на Луи Пастьор). С постоянно нарастващи дози змийска отрова са инжектирали коне. Те си изграждали антитела. След определен период конската кръв се обработвала и от нея е извлечен противозмийският серум.
Животоспасяващият серум фактически е един животински белтък, който може да предизвика алергии у хора, чувствителни към медикаменти и ваксини. Така че прилагането му става само под лекарски контрол.