Лечебните свойства на солта

В медицината често се преувеличава вредата от употребата на сол. Обикновенно се посочва как тя вреди на сърцето, бъбреците и очите. Обичайното предписание е строга безсолна диета, което лишава организма от необходимите вещества.
Последните изследвания на лекарски екипи от Япония и САЩ доказват значимата роля на тази отречена лечителка – солта. Така при хипертония се препоръчва да се приема по 1 ч.л. морска сол на ден след хранене. Това обяснява традицията на древните гърци след ядене да смучат малки късчета морска сол. Така се активирала обмяната на веществата в организма и дейността на жлезите. Повечето медици смятат, че трябва да се развенчае фалшивото твърдение за смъртната опасност от по-силно соленото ядене или салата. Естествено приемът на сол трябва да става главно чрез зеленчуците и храната, но в никакъв случай не бива да се плашим да си поставим зрънце сол на езика след основното хранене. Напротив, точно този древен способ помага за отделянето на пепсин, който обновява кръвните клетки и подобрява храносмилането.
Препоръчва се един час след всяко хранене да поставяме върху езика 1 г. сол и след няколко секунди да преглътнем. Можем да посоляваме леко зеленчуците, изварата и дори плодовете. В никакъв случай не трябва да се добавя олио, тъй като се отделя повече жлъчка. А така се пречи на по-бързото отделяне и изхвърляне на шлаките от организма.
За изваждане на излишните соли от тялото помагат редици билки като бял равнец, еньовче, мечо грозде и др. Подходящи за алкалните соли са чаят от пача трева, динени кори, самата диня, корени от слънчоглед и др. Разтварянето на минерални соли, отлагащи се по кръвоносните стени, бъбречните легенчета и пикочният мехур става със сок от черна ряпа, хрян, подбел, корени от магданоз. Полезно действие имат картофите. А в 1л. прясно мляко се съдържат 4 мг.сол.