Анемията и желязото

Желязото е изключително важен елемент, осигуряващ транспорта на кислород към клетките на кръвта. Недостигът му води до анемия с постоянни симптоми на отпадналост, умора, главоболие, недостиг на въздух, виене на свят, безсъние, намаление на паметта и забавяне на умствените процеси. Бледността на лицето, надлъжното набраздяване на ноктите и чувството на студ, дори когато е топло са също признаци, които предизвикват съмнение за анемия.
Те обаче са характерни и за много други заболявания, а могат също да бъдат наблюдавани и у съвършено здрави хора, ето защо разпознаването на анемията се извършва въз основа на изследвания на кръвта (морфология). Анализите ще покажат какъв е броя на всеки един от видовете кръвни клетки (еритроцити, левкоцити, тромбоцити) в 1 см3 кръв. Твърде малкият броя еритроцити свидетелства за наличието на анемия. Най- разпространеният вид на това заболяване се свързва с дефицита на желязо, който може да се дължи на приемането на недостатъчно количество храни, съдържащи този елемент, на лошото му усвояване или пък на увеличените потребности на организма, предизвикани от загуба на кръв.
Железният резерв
На 20-те милиарда червени кръвни клетки в организма има само 3,5-4,5 грама желязо. Неговото значение обаче не трябва да бъде подценявано, тъй като действително представлява незаменим за човека микроелемент. Влиза в състава на ензимите и червените кръвни клетки- хемоглобина, който е от изключително значение, тъй като пренася кислород от белите дробове до тъканите. Общото действие на желязото се характеризира със стимулиране на кръвообразуването. Освен това то действа тонизиращо, подпомагайки правилното функциониране на целия организъм.
Недостигът и набавянето
Човешкият организъм изразходва желязото доста икономично. Възрастните здрави мъже го губят единствено в случаите на загуба на клетки от епидермиса и лигавицата на червата. Дневните нужди от този елемент са по- големи при жените, тъй като губят много от него по време на месечните кръвотечения. При всеки цикъл желязото намалява с около 30 милиграма и тази загуба трябва да бъде бързо компенсирана. На недостига от желязо са особено податливи девойките в периода на съзряването си: характерни за него са обилните менструации (а и често срещано явление са радикалните диети за отслабване).
Според изследвания 1/3 от бременните жени в България също страдат от анемия, дължаща се на недостиг на желязо. Значителният му дефицит предизвиква също недостатъчно снабдяване с кислород на матката, плацентата и плода. Последиците могат да се изразят в преждевременни контракции, следродови кръвотечения, раждане на деца с недобро клинично състояние. Ето защо по време на бременността и три месеца след раждането на детето е необходимо допълване на дневните дози от желязо с 30-60 мг (от същото количество, поето с храната остават усвоени едва 2-3 мг). От допълване се нуждаят и децата до 5-та си година (около 20% страдат от желязодефицитна анемия). Възрастните хора, прехвърлили 70- годишна възраст са смятани по принцип за класическа рискова група по отношение на недостига на желязо в организма. Друга група с увеличени потребности представляват спортистите.
Най- богатият източник на желязо е говеждото месо и най- вече бъбреците и сърцето, както и свинския черен дроб. Например изяждането на порция стек доставя на организма два пъти по- голяма доза от необходимата дневната доза за жената и три пъти по- голяма такава за мъжа. Желязото, съдържащо се в месото (особено червеното месо) се усвоява в размер на 25-30%, докато от продуктите с растителен произход се усвояват едва 2-10%. Микроелементът се съдържа и в жълтъците на яйцата, маята, житните кълнове, сушените плодове (кайсии, сливи, стафиди), бобовите растения, соята, зеленолистните зеленчуци (коприва, спанак), овесените ядки, пълнозърнестия хляб, орехите. Не бива да се забрявя, че желязото е водноразтворимо и ако се изхвърли водата, в която са варени месото или зеленчуците, то ще се загуби. Трябва също така да се помни, че абсорбцията на желязото значително се подобрява при едновременно приемане на храни, богати на витамин С.