Традиционната китайска медицина

Посещението на всяка китайска дрогерия създава усещането, че си попаднал в миниатюрен музей на естествените науки. Сякаш тайнствен уредник е подредил стриктно в определена последователност и с определена цел животни, растения, минерали. Безкраен списък на любопитни вещи, чийто истински смисъл остава скрит от очите на европееца. Например кехлибар за отпускане на нервите, костилки от праскова и шафран за подобряване циркулацията на кръвта, китайска ефедра за предизвикване на изпотяване и разбира се, жен-шен за сърдечната дейност...

Изпълнението на предписанията на китайските доктори е също един процес, непознат за европейските пациенти. Фармакологът избира няколко инградиента от тези стотици загадъчни корени, треви, семена, които са подредени върху лавиците. Пациентът ги взема и у дома си вари от тях нещо, което повече наподобява супа, и пие от нея. Не ви харесва? Задайте си обаче въпроса защо толкова векове китайската народна медицина остава една от най-действените и мъдрите, какво лежи в основата й?

Теоретичните основи на китайската медицина били поставени преди повече от 2 хиляди години преди новата ера.
Един из най-знаменитите класически трудове на древната китайска медицина - "Хуанди Ней-цзин" ("Трактат за вътрешното"), се състои от 18 огромни тома и дълги векове служи като ръководство за целия комплекс от теоретически и практически въпроси на медицината по онова време.
Любопитно е например, че още в този древен трактат се говори за пулса и кръговото движение на кръвта, докато едва през 1628г., т.е след почти 3500 години Уйлям Харвей експериментално обосновава теорията за кръговото кръвообръщение.

Страница от сборника с описания на растения и рецепти, съставен от Шен Нун
Още през 3216 г. пр.Хр. легендарният китайският император Шен Нун написал "Бен-цао", където се описват най-вече растения, но и минерали и животни. Това е най-древният труд, който поставя основите на китайската фармакопея.

През периода, когато Китай се управлява от династията Хан (206г. пр.Хр.- 220 г.сл.Хр.) китайската традиционна медицина натрупала най-ценните дори и за днешно време и ниво на съвременната медицина, знания и сведения за лечението на много болести. Подтвърждение на това намираме в известния трактат "Лечение на болестите, предизвикани от факторите на студа и топлина" (Shang han lun) от Чанг Чунг Чин.
Шен Нун, наричан баща на китайската медицина Чанг Чунг Чинг, наричан китайският Хипократ (168-196г.)

Един от най-известните китайски трудове по медицина - "Материята на медицината" - бил съставен в епохата, когато управлява династията Мин и неин автор е Ли Ши-чен (Li Shih-chen). Този труд е истинска енциклопедия, открила нова ера в световната фармакология. В него са описани подробно 1892 растения, животински субстанции, минерали и метали, заедно с техните свойства и приложение като лекарствени препарати. Работата върху този труд Ли Ши чен започва, когато е на 35 години и го завършва след 27 години. Преведен на няколко чужди езика, той е оказал силно влияние върху развитието на медицината в страните на Източна Азия и Европа.
Ли Ши-чен (1518-1593)

Китайците имат своя, абсолютно уникална методика, чрез която систематизират лекарствените препарати и начина им на приложение. Тя се отличава значително от методиките и системите на западната медицина. Зад китайската медицина стои философията, че човекът живее между небето и земята и самият той прилича на Вселената в миниатюра. Материята, от която се състоят живите същества, се разглежда като принадлежаща на "ин" или женското пасивно начало. От друга страна, жизнените функции на живите същества, се разглеждат като принадлежащи на "ян" или мъжкото активно начало. Функциите на живите същества се описват с терминологията на следните ПЕТ центъра на тялото.

1."Сърце" или "разум" (hsin). Отнася се към "командния" център на тялото, който се обявява за съзнателен или интелектуален.
2."Белите дробове" или "дихателната" система (fei). Тази система регулира различните вътрешни фунции на тялото и поддържа кибернетичния (космически) баланс.
3."Черен дроб" (kan). Това понятие означава едновременно връзка между крайниците с трупа, механизмите на емоционалното реагиране на околната (външна) среда, а така също и дейността на вътрешните органи.
4."Далак" (p'i). Това е система от органи, регулиращи разпределението на полезни вещества в организма, а така също, носеща сила и енергия на човешкото тяло.
5."Бъбреци" (shen). Това е системата за регулиране на запасите от полезни вещества и използването на енергията. Тази система определя силата на човешкия живот.

Теорията използва описанието на системите на функциониране на организма и носи условното наименование "тайните феномени" (ts'ang hsiang).

На всички е известно, че смяната на сезоните, промените на времето влияят върху човешкото тяло. Най-силно изразен ефект в това отношение имат вятърът, студът, жегата, влагата, сушата и вътрешната температура. Резките или необичайните изменения на времето могат да причинят вреда на тялото и всички тези фактори китайците наричат 6-ти фактор (след черния дроб и т.н.), причиняващ заболявания.
От друга страна, смяната на настроението, поради щастие, гняв, безпокойство, скръб, огорчение, страх, изненада, ако чувствата са прекалено силни, също така причиняват вреда на здравето. Китайците наричат този фактор "седемте емоции"

Така в китайската медицина съществуват 6 фактора, предизвикващи болести, които взаимодействайки си със "седемте емоции", формират основата на възникването на патологията на болестта. Тези теоретични модели се използват за анализ на тялото на пациента и неговите болести и диагностициране на точната причина за неговата общофизическа и психологическа загуба на баланса (равновесието). Опирайки се на този анализ, лекарят може да препоръча един или друг метод за корекция на този дисбаланс.

Обект на китайската медицина е ЧОВЕКЪТ, а не само неговата болест. И това е една от основните особености на китайската традиционна медицина. Както смятат китайските медици, болестта само посочва, че в организма на човека съществува дисбаланс.

Като цяло китайската традиционна медицина използва ПЕТ основни метода на лечение, основани на едни и същи теории и принципи:
• китайска лекарствена терапия
• акупунктура
• масаж
• медицинска гимнастика "ци гун"
• учение за храненето и правилен начин на живот

Китайската лекарствена терапия е най-важният и основен метод за лечение от всички останали, използвани в традиционната китайска медицина. В Китай лекарствената терапия се отнася към вътрешната медицина, защото именно тя се използва най-напред за лечение на вътрешните заболявания. Веществата, необходими за това лечение, китайците вземат непосредствено от природата: те могат да имат растителен, животински или минерален произход.

Според една старинна китайска легенда, Шен Хун, бащата на китайското селско стопанство и родоначалник на древен род, изпитвал върху себе си стотици различни треви, една след друга, за да открие техните полезни свойства и медицинско назначение. Шен Хун не бил самотен в своето начинание и след него в продължение на цялото следващо хилядолетие много любознателни и самоотвержени китайци продължавали да изпълняват ролята на "опитни зайчета", изпитвайки върху себе си свойствата на различни растения, много от които се оказали отровни за човека.

И така, китайските лечители класифицирали различните треви и техния състав в съответствие с определени части на тялото) (виж казаното по-горе), а след това ги тествали, за да определят степента на тяхната токсичност и оптималната доза за постигане на лечебен ефект.
(Следва)
Това е само първата статия, посветена на китайската традиционна медицина. В следващия брой ще можете да прочетете повече за превръщанията на ИН и ЯН, за тяхното единство и хармония, недостатък и излишък, здраве и болест, за ритъма на човешкото тяло и петте първоелемента, за възстановяването на равновесието в човешкия организъм чрез природни продукти, произведени по древни китайски рецепти.

Източник: margaritta.dir.bg