Какво ни дебне във водата?

- Дънните ями и прагове изненадват плувците в морето, реките и язовирите. Образуват се след голямо вълнение или водни течения. Пропадането в тях е внезапно, предизвиква уплаха и паника. Ако човек се поддаде, до удавянето има само една крачка. Можете да си помогнете, като запазите самообладание и с отскоци от дъното се придвижите към плиткото.
- Плуването и скоковете в непознати води са опасни особено в язовирите, където водата е мътна и с непостоянно ниво. Вътре стърчат подводни скали, остри предмети или неизкоренени дървета. Човек може да си счупи черепа или гръбнака и да се удави.
- Къпането и плуването след хранене може да доведе до прилошаване, задушаване или припадък. Основно правило е да не се влиза във водата поне 2 часа след ядене. Не се къпете и след употреба на алкохол или дрога.
- Рязката промяна на температурата при влизане в студена вода може да предизвика шок и спиране на дишането. Стига се и до загуба на съзнание или внезапна смърт. Това става при рязко потапяне на загрято или изпотено тяло. Затова къпането може да е по-дълго във вода с температура над 20 градуса. От 16 до 20 градуса се влиза за кратко, а в по-студени води могат да стоят само закалени хора.
- Мускулните схващания (крампи) са болезнено свиване, гърч, на мускул или мускулна група. Дължат се на рязко усилие или преумора. Силната болка и блокираният крайник предизвикват паника и давене. За да не се стига дотам, преди да влезете във водата, трябва да разгреете добре тялото. При гърч крайникът трябва да се масажира, а не да се боде с остри предмети.