Индонезия - страната на 17 500-те острова

Ако спастриш 640 долара за самолет на "Лауда еър" до Джакарта, можеш да попаднеш на едно място, където сякаш се е сместило всичко най-интересно на света! Индонезия, това е страната на 17 500-те острова, половината от които са именувани, а половината от именуваните са и населени. 220-милионната държава смята за малцинствени групите с под 20-милионна численост.
Населението е бедно, макар държавата да е богата. Докато в България един просяк може да събере един долар от 4-5 подаяния, просякът от Джакарта ще трябва да чака 2000 души да дадат своята лепта, за да се събере крупната сума. На малцината индонезийци у нас тук им се вижда твърде скъпо. По тая причина самолетният билет е най-големият разход по една страхотна екскурзия до загадъчния архипелаг. В сравнение с него всички останали харчове изглеждат незначителни: Двойна стая в суперхотел излиза от 60 до 150 долара. Но нощувка може да се осигури и почти за без пари, ако човек даде воля на чисто българските си заложби в икономисването. Сериозна вечеря, придружена от сериозно пиене излиза 10-15 долара, но ако искаш просто да се нахраниш, може да ползваш услугите на хилядите семейни капанчета, над които денонощно се вие пара, ухаеща на манджа.

Тузарските хотели са всъщност селца от вилички в паркове покрай океана. Обикновените удоволствия: басейн, сауна, масаж, посещение в караоке-бар, транспорт до големите туристически центрове, са напълно безплатни, тоест включени са в цената на нощувката. Плащат се допълнителни забавления, които се организират всеки ден като барбекю на плажа, придружено от танци на балийски хубавици.

За да избавят клиентите си от скуката по време на 16-часовия полет до Джакарта, стюардесите предприемат какво ли не - от прожектиране на екшъни до издаване на зрелостни свидетелства при преминаването на нулевия паралел. Естествено след като кандидат-зрелостникът бъде залят с морска вода. На 11 000 метра над морското равнище.

Ако в Пловдив е зима, в Индонезия е тежко и влажно лято. Температурата 33-34 градуса и ризите лепнат по гърба. Така е, благодарение на това, че страната на хилядите острови се намира от двете страни на екватора, пресичайки три часови зони.

Летище "Сукарно Хата" харчи ток колкото няколко софийски квартала и е 4-5 пъти по-голямо от стадион "Васил Левски" например. Граничарите искат да им се покаже валиден паспорт, виза и билет за връщане. Индонезийското посолство в София издава визите без проблеми, дипломатите имат интерес повече български туристи да посещават страната им и с гордост отбелязват, че 4-5 българи седмично летят за Джакарта.

Хората пътуват до там не само за почивка, а и за далавера естествено. Най на сметка излиза покупката на детски дрехи. Рокличка или костюмче струват 10 долара. Златото също е сравнително евтино. Бижутата са с перфектна изработка и затова експерти препоръчват да се купува злато именно от Джакарта.

Но ако все пак човек е отишъл в Индонезия да си почива, не само да трупа богатства, най-доброто място за това е остров Бали, известен и като земния рай. Там даже в магазините се чува нежна музика. Навсякъде е тучно зелено, морската вода има и тя същия цвят. Никой тук не те моли настървено да купиш нещо. Посрещат те и те изпращат мило, дори когато не си оставил нито цент. Хората на тоя остров, казват, са винаги усмихнати, без конкретна причина, просто са щастливи, че са се родили тъкмо на това райско място. Една от забележителните традиции на Бали е погребването на мъртвите. То няма нищо общо с действителното изпращане на починалия. Те могат да бъдат временно заровени в земята, докато звездата им дойде на определено място на небето: тогава започва истинското погребение. Смъртта на богаташа през туристическия сезон е голям шанс за туристическите бюра. Бедните нямат възможност да осигурят пищно изгаряне на умрелите си близки, затова трупът на бедняка бива заравян с надеждата, че скоро някой от богатите ще предаде богу дух. Когато това стане той бива изровен и изпратен във вечното му жилище с почестите, които се полагат на богатия. Балийските погребения много приличат на нашенските сватби, защото се счита, че след смъртта си човек отива на едно по-добро място.

На Суматра и до ден днешен е запазен матриархатът, въпреки че от 600 години насам официалната религия е ислямът. Според местните предания първият човек е бил жена. Тук разводите са често явление - 45 на сто от всички бракове са разтрогнати. Въпреки исляма тук и жената може да напусне мъжа си и тя прави това често. Защото при развод цялото имущество остава на нея, а мъжът си заминава само с дрехите и джобните си пари.

Ако обаче не ти се върви само по познати от учебника по география маршрути - остров Ява, най-големият вулкан в света - Кракатау, най-големият будистки храм - Боробудур, гейзерите и тъй нататък, можеш да се добереш и до напълно неизследвани места, както е постъпил прочутият с бубулечките си Петър Берон. Той е обиколил повечето от непознатите острови като Суматра, Тимор, Сумба, Флорес, да не говорим за Сулавеси и Калимантан. Днес Берон е председател на дружеството "Приятели на Индонезия" в столицата. За него се говори, че знае повече за тази страна, отколкото дори самите й обитатели.

Още статии от същия автор - tuk